Stash! – интервю с dBridge (Великобритания) / Stash! – Interview with dBridge (UK)

Интервюта, Новини, Топ — От на ноември 11, 2016 в 02:46

Винаги сме били отдадени на професията си, затова и винаги с хъс сме пресладваме целите си. Особено стане ли на въпрос за артисти, гостуващи у нас, които винаги врънкаме за някое интервю, а понякога дори и за някой микс. И ето, че усилията ни за пореден път са възнаградени, и още една наша мечта се сбъдна – дългоочакваният ни разговор със самия dBridge. Дни преди концерта му със Skeptical в София по повод второто издание на HippieLandia Festival.

––––––––––––-

(Scroll down for the English version)

Г-н Darren Whitе е доста отдавна на сцената и количеството музика, което е издал като продуцент и като шеф на собствен лейбъл, е, меко казано, впечатляващо. Той е на чело на Exit Records от 2003 г. и до днес каталогът с издания е повече от богат. В него присъстват имената на артисти като Calibre, Instra:Mental, Commix, Survival, SpectraSoul, Consequence, Mark System, ASC, Synkro, Indigo, Loxy, Resound, Dub Phizix, Skeptical, Fracture, Clarity, Om Unit, Amit, Stray, Marcus Intalex, Alix Perez, Zed Bias, Genotype, Dan HabarNam и др.

Преди около 3 години посветихме статия на dBridge. Но нещата, които можем да добавим за британеца (музикалното му пътешествие, колаборациите му, лейбъла му, и въобще песните, които е издавал, и които днес се смятат за класики), са наистина многобройни. Така че се надяваме самият той да успее да допълни поне част от липсващата информация за себе си чрез това скромно интервю. Приятно четене!

dbridge-new

Преди около 3 години посветихме статия на dBridge/Exit Records, но нещата, които можем да добавим за британеца (музикалното му пътешествие, колаборациите му, лейбъла му, и въобще песните, които е издавал, и които днес се смятат за класики), са наистина многобройни. Така че се надяваме самият той да успее да допълни поне част от липсващата информация за себе си чрез това скромно интервю. Приятно четене и специални благодарности към Марина Алексеева, Мила Михайлова и Стилян Янев за помощта!

Stash!: Първо да ти благодарим за отделеното време, за нас е чест да си побъбрим! Как си? Къде точно се намираш в момента?

DBridge: Привет! В момента съм си вкъщи, в студиото ми в Антверпен. Точно се върнах от тридневно турне. Бях един ден в Тайван и два дни в Китай.

St!: Ако случайно сред читателите ни има такива, които не са запознати с дейността ти, би ли им се представил с една дума?

D: С една дума? Аналогов.

St!: Защо „аналогов“? Не използваш ли само хардуерни устройства за продуциране?

D: Използвам доста хардуер, израснал съм с техника. Все пак такъв е святът, в който живея. И въпреки това, предпочитам физическото пред нулите и единиците.

St!: Как съумяваш да съчетаеш личния с професионалния си живот – цялото това пътуване, многобройните ти участия, продуцирането и работата по лейбъла?

D: Няколко души ми помагат с лейбъла. На моменти наистина може да бъде доста трудничко. Понякога просто ми се ще да си седя цял ден в студиото и да си правя музика. Но доста често не става така, защото има толкова други неща да бъдат свършени. Хора като мен трябва да умеят много добре да си разпределят времето – умение, което при мен липсва. Това лято беше доста натоварено. Да си призная, с нетърпение очаквам зимата, за да се покрия за известно време. В такъв период съм в момента, искам изцяло да се отдам на продуцирането. Кефя се да пускам, не ме разбирайте погрешно, но мисля, че колкото повече остарявам, толкова по-малко ми харесва да съм далеч от дома. Трудно е да балансираш между всичките тези неща, но всичко зависи от психическата нагласа. Обичам да се забавлявам. Партитата са моят Рай.

St!: Видяхме една твоя снимка с бебе на ръце. Признай си – твое ли е, хаха?

D: Не! Имам две котки, но не и бебета! (смее се)

St!: Отдавна се занимаваш с музика. Ще пропуснем въпроса, касаещ по-ранната ти биография в дръм и баса. Посочи няколко имена на артисти или дори на конкретни песни, на които си се кефел като дете. Какво слушаха родителите ти, докато все още живеехте под един покрив?

D: Израснах с  Grandmaster Flash and the Furious Five. Помня, че бях много впечатлен от The Sugar Hill Gang и лейбъла им. Също така слушахме доста John Hope. Майка ми беше голям почитател на регето и вкъщи постоянно звучаха Dennis Brown, John Hope и Gregory Isaacs. По-късно в годините се преместих от големия град и започнах да се кефя на изпълнители като The Doors и Jimi Hendrix. Да, минах и през такъв период. Доста време живях и при чичо ми, покрай когото слушах доста музика от 60-те години като Eddie Cochran и The Everly Brothers – шейсетарски рокендрол.  В общи линии, израснах с доста стара музика, която харесвам и до днес.

St!: През годините си работил с доста хора. Някои от по-солидните ти колаборации са с Maldini като Future Forces, минавайки през Bad Company, работата ти с брат ти Steve, Instra:Mental… а в последно време се появиха и проектите The Binary Collective, Module Eight и работата ти с Radioactive Man. Няма да назоваваме и останалите колаборации, албуми и пр., но какво те кара да продължаваш да работиш с други продуценти?

D: Мисля, че музикалната ми биография говори достатъчно. Обичам съвместните проекти, те поддържат интереса ми. Разбира се, обичам и сам да си работя, да егоистична, и да пиша собствена музика. Но също така обичам да се уча от другите, да работя с хора, чието творчество харесвам, и да намирам общото помежду ни. В музикално отношение произлизам от ерата на семплирането, като общо взето идеята е да събереш много различни елементи и неща на други артисти в един проект. Мога да семплирам един брейк от еди коя си банда, a кик – от друга, така че всичко се касае до комбинирането на нещата в едно цяло. Колаборациите са голяма част от биографията ми, а също така и голяма част от това, което искам да правя и занапред. Те покриват всеки един аспект oт живота ми и този на Exit, без значение дали става въпрос за артуърк, за различни продуценти, издаващи за лейбъла ми, или за създаване на различни колаборативни проекти от рода на Richie Brains.

St!: Всъщност засегна тема, която е част от следващия ни въпрос. Ти всъщност си главния мозък в проекта Richie Brains (сборен псевдоним, зад който стоят имената на Alix Perez, Chimpo, Fixate, Fracture, Om Unit, Sam Binga и Stray). Честно казано, това е, може би, един от най-яките и интересни проекти в историята на дръм и бас музиката. Можеш ли да споделиш малко повече информация за това откъде дойде идеята, как се разви тя и докъде според теб ще стигне?

D: Всичко се свежда до това, че всеки един от тези артисти ми изпращаше музиката си поотделно. Обаче винаги съм знаел, че между всички тях има нещо общо. Някои от артистите бяха работили заедно и преди. И така, пуснах един общ мейл на всички: „Пичове, трябва да запишете нещо заедно„. Всички приветстваха идеята. Делим студио с още няколко човека, а пък Charlie Fracture живееше в съседната стая.

St!: Тогава все още беше в Лондон или…?

D: Да. Всъщност нещата се получиха най-вече, защото всички се намирахме на горе-долу едно и също място, т.е. за всекиго беше удобно да отскочи до студиото. Момчетата искаха да се събират и да обменят идеи в едно студио, след което се разделяха, за да поработят сами, разменяха си файлове и т.н. Бяха ни нужни около 2 години да завършим всичко. Проекта през цялото време беше някак си на заден план. Разполагах с всички тези демота и си казвах: „Има някои наистина страхотни неща!“ Нужно беше да юркам момчетата. Карах мениджъра на лейбъла ми да им праща постоянно имейли от рода на: „Хайде момчета, нека се стегнем и да завършим започнатото„. В момента, в който те придобиха представа как звучат нещата, се оформи и цялостната рамка за проекта. И нещата лека-полека потръгнаха. Отне ни доста време, но поне знаем, че си заслужаваше.

St!: Да, албумът наистина е страхотен! Беше  ли успешен за лейбъла или… ?

D: Да, нещата се получиха доста добре за всички. Зависи, разбира се, в какво, според вас, се измерва успехът. Никога не съм отдавал твърде голямо значение на продажбите, важното е, че артистите са щастливи. А щастливи ли са те, щастлив съм и аз. Създадохме нещо добро, така че всичко е наред.

St!: Нека оставим настрана за малко продуцентската ти кариера и да обърнем внимание на друга интересна тема, а именно тази за диджействането и за съвременните диджеи въобще? Можеш ли да направиш съпоставка межу предходните години и ситуацията сега?

D: Разбира се, диджействането се е променило доста. И тази промяна е продиктувана най-вече от навлизането на технологиите в живота ни. Не пускам почти на плочи, но държа лейбълът ми да издава такива, защото обичам физическия носител. Обичам посланието, което носят винилите.

Bad Company бяхме едни от първите, които започнаха да използват сидиплейъри, и хората ни мразеха заради това. Даже започнахме да си ги носим с нас по партита, защото бяхме продуценти, и искахме максимално да съкратим времето между създаването на дадено парче и представянето му пред публика. Не беше лесно постоянно да правиш песни и да търчиш да ти ги издават на дъбплейти, за да можеш след това да ги пуснеш на хората. Плейърите наистина улесниха работата ни, тъй като на първо място ние бяхме по-скоро продуценти, отколкото диджеи. Всичко се е променило. Понякога нещата стигат твърде далеч, но хората обичат да имат избор.

В момента съм в период, в който ползвам плейъри, флашки и пр., които ми вършат страхотна работа. Но същевременно и лесно се оттегчавам от тях. Търся си други възможности, с които да мога да правя повече неща. Радвам се, че има такъв голям избор, макар и да набляюдаваме и доста нелепи неща. Преминах през периода на „Serato“-то и нещата си бяха окей. Но с времето осъзнах, че като диджей започвам да обръщам много по-голямо внимание на „визуалното“ миксиране, отколкото на това по слух. Усетих, че започвам да се взирам в екрана твърде дълго, и чувствах, че губя връзка с публиката. Цялата работа с това, че изглеждаш все едно постоянно си проверяваш пощата, ми дойде в повече. Затова се отказах от „Serato“-то. Трудно е да се обясни, но в момента, в който преминах на плейъри, осъзнах, че вече не миксирам толкова добре, колкото преди. Бях свикнал да виждам, когато нещо излиза от такт, вместо да го чувам. Тогава си казах: „Достатъчно!“ Извадих си грамофоните отново. Просто така, за да съм сигурен, че все още умея да диджействам. Пак казвам, радвам се, че в днешно време на хората е предоставен толкова голям избор, но накрая все пак стигам до извода – „За всеки влак си има пътници.„. Правете това, което ви прави щастливи, и което ви кара да се чувствате комфортно.

D: Как се чувстваш ти самият като диджей и като слушател на твои колеги? Кажи ни някои имена, които са ти направили впечатление, не само в дръм и баса. (Миналата година направихме интервю с Marcus Intalex и той те посочи като един от двамата диджеи, на които се кефи най-много. Другият беше Calibre.)       

D: Много се кефя на хора като Stingray 313, наистина мисля, че е страхотен! Обичам да слушам хаус и техно и макар да не знам през половината време какво слушам, се наслаждавам на начина, по който е миксирано. Кефя се на дългите преходи. Нали знаете, дръм и басът е доста бърз като миксиране и съм забелязал, че и моите маниери на диджей са станали такива. Аудиторията дотолкова е свикнала с бързата смяна на песните, че лесно се оттегчава. А това трябва да се компенсира. Затова се старая да намирам собствени начини да се боря с тази техника на пускане. Напоследък слушам Sinistarr, преслушайте го. Calibre също винаги ме кефи, защото пуска предимно свои неща. И то такива, които не съм чувал досега, което ми харесва най-много. Също така Skeptical. Когато слушам други артисти, особено от моето обкръжение, ми харесва да не съм чувал парчетата, които пускат. Обичам да ме изненадват с нова музика.

St!: Кое е най-запомнящото ти се преживяване като диджей?

D: О, не! Не водя такъв начин на живот! Имал съм много запомнящи се партита, на които съм се изкефил.

St!: Като това в стриптийз клуба в Банско по време на Horizon?

D: Да, там беше весело. Такъв тип неща са яки. Няколко от последните Bad Company партита по случай събирането на екипа също бяха много забавни – самото преживяване да бъда отново на сцената с тези хора. Партитата, на които пусках в Китай, също бяха много силни. Радвам се, че музиката ми се приема толкова добре на места, където не съм стъпвал досега. Мисля, че това са събитията, които изпъкват най-ярко в последно време.

bc2016

St!: Как се чувстваш покрай цялата тази история със затварянето на Fabric? И в тази връзка – какво мислиш за микса, който записахте с Instra:mental за поредицата Fabriclive, 6 години по-късно?

D: Срамота е, но показателно за времето, в което живеем. Обнадеждаващо е да видиш толкова хора да се обединят зад идеята да се спаси клубът, но част от мен не е сигурна, че нещата ще се оправят. Главно поради естеството на английското правителство. Правя, каквото мога, за да помогна – дали чрез музиката ми, или като пускам. Хубаво е, че обръщаме внимание на това колко важни са нощните клубове. Мисля, че правителството премълчава и не е искрено относно важността им за икономиката – било то за нощния живот или локалните клубове, артистите, лейбълите. Всичко е взаимосвързано. Ситуацията е особено тъжна на фона на места като Берлин. Немското правителство ясно оценява важността им. Там то създава клубове и се грижи за тях като ключова културна институция. Аз напуснах Англия по лични причини, но сега някак се радвам, че го направих. Доста тъжно е да виждаш как това място бива унищожено и не искам да живея около такъв тип негативизъм. А относно микса… това беше много отдавна. (смее се)

St!: Май някои от парчетата все още са неиздадени, нали?

D: Да. И така трябва да бъде. Аз идвам от поколение, в което не всичко продуцирано се издава, а и лично смятам, че не е нужно да се прави, така че съм окей с това.

St!: Докато преслушвахме част от музиката ти в нета, се натъкнахме твои парчета с Burial и Instra:mental. Пускаш ли ги въобще някога пред публика?

D: Понякога, но като цяло не. Миксирани са зле, те са ранни демота, които пусках по радиото, понеже тогава все още на никого нр му дремене особено за качеството. Много неща не виждат бял ден, просто защото не са достатъчно добри. Пускаме ги, за да ги тестваме.

St!: Като продуцент не се ограничаваш единствено в дръм и бас стила. Разкажи ни малко повече за другия ти проект Velvit. Кога и как реши да го стартираш?         

D: Започнах го, защото обичам разнообразието. Той е нещо, с което винаги съм се занимавал, но не съм издавал досега по това име. Правя всякаква музика и въпреки че съм известен главно с един стил, той не е единственият. Instra:mental се кефиха на такива неща и покрай тях се зарибих. От време на време минавам през периоди, в които имам нужда да си почина от дръм и баса, и тогава продуцирам други работи. Хора като Jon Convex и Martyn успяха да чуят някои неща и увереността ми започна да расте. Разпратих част от музиката насам-натам и така се започна.

St!: Следваш ли някакъв конкретен алгоритъм на работа, когато започваш да бачкаш по ново парче? И има ли разлика в процеса на работа, когато твориш като Velvit и когато –  като dBridge?           

D: Подходът ми към всеки трак е индивидуален. Нямам предварителни нагласи. Някак си музиката се пише сама в зависимост от настроението ми. Всеки път, когато започвам да композирам парче, започвам от нулата. Не запаметявам барабани или каквото и да било – винаги съм като пред празно платно, и това е начинът, по който обичам да го правя. Винаги темата е една и съща и това съм Аз.

St!: Има  няколко твои дъбстеп парчета, които чуваме напоследък. Youngsta пусна неведнъж ‘Digital Dread’ и ‘Fashion Dreads’ по Rinse FM. Можеш ли да споделиш някаква по-конкретна информация?

D: Не, ще трябва да попитате лично него, хаха! Приятел съм с Dan (Youngsta), Mala и Vivek и съм пускал на някои от техните партита. Мисля, че нашата и тяхната сцена се подхранват взаимно. Понякога правя парчета, мислейки си за определени хора, и ми допада идеята те да ги пускат. Всъщност написах тези тракове специално за Vivek. Пратих ги на Dan и той много им се изкефи. Нямах никакви намерения да ги издавам, но… да.

St!: Какво ще кажеш за певческия ти талант? Твои вокали ли чуваме в EP-то ‘Too Late’? Също така, има ли артисти, които се свързват с теб с молба да им запишеш вокали – като например в ‘Glimpse‘ на SpectraSoul  и ‘Тhese Words’ на Martyn?

D: Martyn ме попита, след като ме чу да пея в ‘Gemini Principle‘. Помоли ме за вокал и аз се съгласих. Пробвахме и нещата се полуяиха. От време на време артистите ме канят да се включа вокално, но не съм имал предложения напоследък. Все пак има толкова много добри вокалисти. Ако трябва да съм честен, трябва да го правя по-често. От доста време не съм, но просто главата ми е на друго място в момента. В последното ми EP има много пеене, което много ми хареса. Трябва да бъда с правилната нагласа, за да искам да го правя. По принцип съм много затворен в себе си, тип „емо“ (смее се), затова трябва да съм в много кофти настроение, за да пиша. А в момента се чувствам добре. Моята музика отразява чувствата и настроението, в което се намирам. Иска ми се да мога да пиша песни за „Бла-бла-бла“, но не работя по този начин.

St!: Надяваме се, че въпросите не са чак толкова много, но наистина държим да разберем какви са ти плановете за Exit и Pleasure District? Вторият ти албум е наистина дългоочакван от мнозина. Освен това повече от четири години се работи и по дебютния албум на Skeptical. Убедени сме, че има и още много други проекти, сингли, колаборации и пр., ‘Mosaic 3’ (може би?), които планираш да ни поднесеш. Какво да очакваме?

D: С нетърпение очаквам 2017-та! Имам планове за албуми на артисти и за мой собствен. Също така, има в ход няколко релийза, които се очаква да излязат в следващите няколко месеца. Сред големите проекти са моят албум, който трябва да завърша, и, очевидно, този на Skeptical – той трябва да побърза и с неговия. Засега ще запазя детайлите за себе си, но мога да ви гарантирам, че на хоризонта се задават много хубави работи.

St!: Помниш ли последния път, когато пуска само на плочи? Като голям колекционер на винили, сподели кои са някои от най-любимите ти албуми на такъв носител.

D: Не, не помня. Относно албумите: J Dilla – ‘Welcome 2 Detroit’, един от албумите на Aretha Franklin, беше от нейно живо участие, но не помня името. И по-скорошни – Anderson Paak, Tangerine Dream – ‘Exit’.

St!: Това най-вероятно ще е най-трудният въпрос, който ще ти зададем, но можеш ли да посочиш 5 издания от каталога на Exit, с които се гордееш най-много?

D: Добре. Албумът ‘Blackpocket‘, Еxit001 – ‘Libra‘ и ‘The Bride‘. След това Consequence – ‘Live For Never’, ‘Marka’ и ‘Richie Brains’. Готово!

St!: Това е вторият път, когато ще пускаш в България след участието ти в Банско на Horizon Festival преди две години. Имаш ли някакви очаквания за предстоящия гиг на 12-и ноември в София?

D: Нямам никакви очаквания. Ще видим на място, никога не се знае как ще се развият нещата. Ако публиката е в парти настроение, мисля че всичко ще е супер. Не съм виждал Skeptical от доста време, така че ще е готино отново да се съберем. Мисля, че това също ще допринесе за доброто настроение.

St!: Благодарим и до нови срещи!

Повече за dBridge и Exit Records ще намерите на:

Official site: http://www.exitrecords.co.uk/
Twitter: https://twitter.com/dbridge
https://twitter.com/ExitRecordsUK
Facebook:
https://www.facebook.com/dbridgemusic/
https://www.facebook.com/exitrecordsuk
Soundcloud: https://soundcloud.com/dbridge_exitrecords
https://soundcloud.com/exitrecords

wawawaa2

Looks like a dream of ours is finally coming true! We’ve always been true to the craft, following our goals and chasing up artists before or after their gigs in Sofia, asking them to do an interview or even a mix for u And now, the time felt just right to get in touch with dBridge,before his first visit to our capital for the HippieLandia Club Event alongside Skeptical.

Mr. Darren White has been around, probably, and the amount of music that he manage to put out as a producer and as a label boss is truly impressive! He’s been running Exit Records since 2003 and on the label’s catalog we see artists like Calibre, Instra:Mental, Commix, Survival, SpectraSoul, Consequence, Mark System, ASC, Synkro, Indigo, Loxy, Resound, Dub Phizix, Skeptical, Fracture, Clarity, Om Unit, Amit, Stray, Marcus Intalex, Alix Perez, Zed Bias, Genotype and Dan HabarNam to name a few.

3 years ago we did a little article on dBridge/Exit Records, but there are still too many things that can be said about him (his musical journey, his collaborations, his label and the tunes that he made during the years, which are now considered classic) Hopefully, he’ll share some of that our latetst the interview below. Special thanks to Marina Alexeeva, Mila Mihailova and Stilian Ianev for the help. Enjoy the read!

Stash!: Hello there! First of all, thank you so much for taking the time and answering our questions. It’s a real honor! How are you? Where are you at this very moment?

DBridge: Right now I’m at home. In my studio in Antwerp. I just did a little tour – 1 day in Taiwan and 2 in China.

St!: If, for some reason or another, there are people reading this, who are not familiar with  you and your work – please, introduce/describe yourself to them with one word.

D: One word? Analogue.

St!: Why „analogue“? Aren’t you writing all of your music on hardware?

D: I use a lot of hardware, I’ve grown up with a lot of hardware. I live in that realm. I like physical rather than zeroes and ones.

St!: How do you manage to combine your personal life, touring around and DJing, producing and running a label?

D: I’ve got a few people helping with the label. It can be hard, definitely. Sometimes you just want to spend time making music. I just want to sit in my studio and just noodle away all day but I can’t, because I got other things that need to be done. You have to manage your time pretty well which I’m not that good at. This summer’s been quite busy. I’m actually looking forward to winter to kind of hide away. Just get on with things. I’m at that stage now where I just want to write music. DJing is fun, don’t get me wrong, but I think as I’m getting older I don’t like being away from home as much. It’s a difficult balance, but it depends on what frame of mind I’m in. I enjoy the actual party, getting there and getting there harmed. That’s my Eden so that’s what it’s like at the moment.

St!: We saw a picture of yours with a little baby! Tell us the truth, is it yours?

D: No! I’ve got two cats, no babies. (laughs)

St!: You’ve been around for quite a while now. As we are willing to skip the question with your history and how/when you got involved in the jungle/drum and bass scene – please, tell us some of the artists or tracks that you’ve been feeling as a child. What were your parents listening to while you were all living together?

D: The music that I grew up with was like Grandmaster Flash and the Furious Five, I remember being really intrigued by the The Sugar Hill Gang and that label. There are a lot of things… like John Hope, my mom’s really into reggae so there’s like Dennis Brown, John Hope, Gregory Isaacs, stuff like that. And then, as I grew up, I moved to the country side and I got more into things like The Doors and Jimi Hendrix, so I went through that phase. I used to live with my uncle and I used to listen to a lot of 60’s music. Things like Eddie Cochran and The Everly Brothers, like 60’s rock and roll. I grew up listening to a lot of old music and I always loved it, still do.

St!: During the years you’ve worked with so many people! Some of the more solid collaborations being with Maldini as Future Forces, going through Bad Company, working with your brother Steve, Instra:Mental, and most recently The Binary Collective, Module Eight and Radioactive Man. Won’t mention the many other collaborative singles and EPs but, anyway, what keeps you going and willing to work with other producers so much?

 D: I think the history just says it really. I enjoy collaborating, that’s what keeps me going. I like doing my own stuff, I like being selfish and write my own music, but I also like to learn from others and work with others whose music I like and find some common ground. Musically, I come from a sampling background, which is about piecing different artists together basically into one record. I could be sampling a break from this band, a pad from this band, so it’s all about piecing things together. Collaborations are a big part of my history and a big part of what I want to do. It runs through all aspects of me and Exit, whether if it’s about the artwork, having different producers working on the label, creating different collaborations like Richie Brains.

St!: Yes, this is actually a part of our next question. You was also the main force, the brain behind the Richie Brains project! To tell you the truth, productionwise, this is probably one of the biggest and most interesting collaboration LPs in the history of drum and bass music. Please, tell us a bit more on how did that cоme up?

 D: I think it was the simple fact that they were all sending me music and I was releasing their music separately but to me there was a common voice between it all. Some of them have worked and collaborated with each other in smaller doses so to speak. I just felt like there was something that could be done and because I like collaborations I wrote an email to all of them and I was like ‘You guys need to write some music together’ and they liked the idea. I had a studio with a few other people. Charlie Fracture was next door.

St!: You was still in London back then?

D: Yeah. It kind of worked because we were all pretty much in the same area. It worked, they could all come down together and write something. They wanted to get some initial ideas all in the same studio and after that they all split off and did different things, swapping files. It took about 2 years to complete. It was always something there that was in the background and I had all these demos and I was like ‘look there’s some really good stuff here’. It was just the case of having to motivate them, having my label manager sending them emails like ‘Come on, look. Let’s get this done, we can do this, it’s there’ and once they started to kind of get an idea  of what it was sounding like and then we started to look at the whole imagery and it all started to pick up pace. It was a long time in the making but I think it was worth it, definitely.

richie-brains-120516-616x440

St!: Yeah, it was a great album! Was it successful for the label or…?

D! Yeah. It’s done well. It has done well for us, it has done well for them. It depends how you measure success. I’ve never overly bothered with sales but as long as the artists are happy and I am happy and we put a good record out there it’s all good.

 St!: Let’s move away from the production thing for a bit. What are your thoughts on DJing and DJs nowadays? Can you do a comparison between the past and the present?

 D: Obviously the whole DJing has changed. Technology has dictated the change. I don’t play vinyl out, but I still insist that as a label we release vinyl because I love the medium. I think it’s an important medium and I love what it represents. Over the years, especially with Bad Company we were one of the first people to start using CDJs and people hated us for it. We actually used to take our own CDJs to parties because we were producers and we wanted to cut down that time between making the tune and being able to play the tune. It wasn’t convenient to go and get a dub cut and so on and so forth. It fulfilled a need within us as we never really saw ourselves as DJs, we were producers first. Everything changes and I think sometimes things go too far but people like to have options. I’ve now got to a stage where I’m happy with where I’m at, you know, using Pioneer CDJs, USBs and that works for me but at the same time I’m also getting bored of that so actually now I’m looking into other options because I want to be able to do other things as well. I like the fact that there are all these options out there but some of them are a little bit ridiculous. I went through the whole Serato stage and that was cool. It fulfilled a need, it was a way to kind of get what I wanted to do across but then I started to notice that as a DJ I started to do visual mixing rather than listening to what was going on. I felt like I was staring at the screen for too long and that started to freak me out a bit, I started to get a little bit disconnected. That whole thing of looking like you’re checking for your emails and that kind of thing and I wanted to get back away from that and have this connection again with what I’m doing. Sometimes it’s hard to explain but I’ve noticed towards the end that… I switched to CDJs and I started to cling a little bit. I wasn’t mixing as well as I used to. 😀 I was so used to just to be able to see when something was going out of time rather than hearing it going out of time. Then I was like ‘Okay!’ so I set my record decks up again because I still like to be able to mix with vinyl just to know that I can still do it, you know what I mean. It’s almost like I had to go back to that a little bit and have some practice on that to remind myself what it is that’s going on and what it is that I was doing. I see all these options and at the end of the day it’s like horses for courses as they say. Whatever makes you happy, however you feel comfortable to be doing what you’re doing.

St:! How do you feel about DJing yourself and listening to other DJs? Tell us a DJ that you enjoy listening to, not only in drum and bass?
*
We did an interview with Marcus Intalex last year and he named you as one of the 2 DJs that he likes listening to… 😀 The other one was Calibre.

 D: I enjoy listening to people like Stingray 313, I think he’s really cool. I like listen to house and techno and half the time I don’t even know who’s playing but I like the way it’s mixed. I like the longer transitions which are cool. You know, dnb is very quick and I’ve noticed that I’ve become a lot quicker myself. Also sometimes you can see the crowd that they are so used to those quick changes and they get bored and in some ways you have to accommodate for that but I’m finding my own ways of combating that. More recently I really enjoyed Sinistarr, check him out. Calibre is always good because it’s always his own music and it’s always music that I haven’t heard which is what I like more. And people like Skeptical, when I go out and listening to people, especially within my scene I don’t want to have heard any of the stuff. I like being surprised by new music.

 

St!: Tell us one memorable event for you as a DJ or something that happened on a night that you played?

 D: No, I don’t have that kind of life. 😀 You know I have memorable gigs, gigs that I’ve enjoyed…

 St!: Like the one in the Strip club in Bansko at Horizon festival?

 D: Yeah, that was fun. Things like that are cool. One of the last BC gigs, that little run of Bad Company reunion gigs, they were a lot of fun. Just being on a stage with the guys again. Really enjoyed my gigs in China recently. It’s good to see how music has been received so well somewhere I’ve never been and most recently I think that were some really cool parties for me.

 St!: How do you feel about Fabric closing down and, in connection with that – what are your thoughts on the Fabriclive mix that you recorded with Instra:mental. Looking back at it now, 6 years later?

 D: It’s a shame, like a sign of the times. It’s encouraging to see that people are getting behind the idea of helping to save the club. There’s a part of me that’s kind of not sure that it’s going to work just because the nature of the British government. I can only do what I can to help whether would be through giving music or playing or helping to create awareness. I think it’s good in general that we are creating awareness of how important these venues are. I think that’s where the government’s quite, lying to it how important it is to the economy – whether it is for night time economy or local clubs, the artists, the record labels, how it’s all connected. It’s sad when you see places like Berlin and the German government who clearly see how important this is. They are making venues, saving them and marking them as culturally important places. I got out of England for my personal reasons but now I’m kind of glad I’m out of there. It’s quite sad to watch the place implode, it just doesn’t know it got good things going on and I just don’t want to be around that negativity.           In terms of the mix… oh that was a long time ago.

St!: We think that some of the tracks there are still unreleased.

D: Yeah, they are supposed to be. I come from a generation when not everything you do has to be released and I don’t feel it has to so I’m alright with that.

dbridge-instramentel-535-no-text

St!: We were going through YouTube and we found these tracks that you made with Burial and Instra:mental… Do you even play them out?

D: Occasionally, I have them but not really. They are really bad mixes, they are early demos and I used to play them on the radio as it didn’t really matter. A lot of things that don’t come out don’t come out as they are not good enough. We play them out to test them.

St!: As a producer you also make music other than drum and bass. Please share some information about your Velvit project. When and why you started that?

 D: I started it as I like to keep myself interested. It’s always something that I’ve done but it wasn’t necessary something that I ever released. I make all kinds of music and obviously I’m known for one but that’s not what I just make. Instra:mental were into that kind of stuff and just being around them it was rubbing off for me just listening to it. Every now and then I go through these phases and I just need a break from drum and bass. I tend to produce other things. People like Jon Convex and Marty actually managed to hear some things and my confidence started to build up and I started to give some of the music out to people and it went from there.

 St!: Is there a certain pattern that you follow when building a track? And is there a difference when you make a Velvit track and a dBridge one?

 D: I approach each track individually. I don’t have any preconceptions. I suppose it kind of writes itself depending on what mood I’m in. Every time I create something literally I’m starting from scratch, I don’t save any of my drums or anything, so it’s always like a blank canvas every time and that’s the way I like to do it. It’s always a common theme which is me.

 St!: There are a couple of dubstep tracks of your that we’ve been hearing lately. Youngsta’s been playing Digital Dread and Fashion Dreads @ Rinse. Can you confirm any info on these two?

 D: No, you’ll have to ask him! (laughs) You know, I’m friends with Dan (Youngsta), Mala and Vivek and I get to play their nights and I think our scene rubs off from them and vice versa. Sometimes I write things with people in mind and I like the idea of them playing them so I wrote those tunes for Vivek actually, for him to play. I send them to Dan and he really likes them and I never had any intention of releasing them but… yeah.

 St!: How about your singing talents? Is that your voice on the Too Late EP? Also are there any artists reaching out to you for your vocals like SpectraSoul for Glimpse or Martyn for These Words?

 D: Martyn asked me, I think he heard me singing on my Gemini Principle album. He asked me for a vocal so I said ‘OK’, let’s give it a go and it kind of went from there really. Occasionally people ask me but I haven’t been asked for a while, because there are just so many good singers out there. I need to do it more often to be honest, I haven’t done it for a while, my head is just at a different place at the moment, but I think I will get back to that. On my last EP there was a lot of singing which I enjoyed. I just have to be at the right frame of mind to want to do it. I’m usually very quiet, I’m very “emo” (laughs), so I have to be in a really shit mood to write in some respects. And currently my head is just into a very good place. My music reflects where my head is at, where I am emotionally, what mood I’m in. I wish I could just write a song about “bla-bla-bla”, but I personally don’t work like that.

St!: Hope the questions are not getting too many but we really want to know what are your plans for Exit and Pleasure District and the future of the labels? Your second album is something that many people are looking forward to, Skeptical’s debut LP has been in the making for 4+ years now… and I bet that there are many, many other projects, singles, collaboration LPs, more exit vs 12”s, Mosaic 3 (maybe?) and other things you got planned for us all. What should we expect?

 D: I’m looking forward to next year! I’ve got plans for artist albums, my own album. I’ve got releases lined up that are going to be coming into the next few months. In terms of big projects the one that I have to do is my own album and obviously Skeptical – he has to hurry up with his own album as well. I will keep the details for myself for now, but I can tell you for sure there are some good things coming.

St!: Do you recall your last gig when you played a vinyl-only set? Also you are a big record collector – give us some of your most favorite albums that you own on vinyl.

 D: Short answer – no, I don’t remember. As for the albums: J DillaWelcome 2 Detroit, one of Aretha Franklins albums, it was Live but I don’t remember the actual name. More recently – Anderson Paak, Tangerine Dream – Exit.

 St!: This is probably going to be the toughest question to answer but… is it possible for you to pick 5 releases for Exit’s back catalogue that you are most proud of?

 D: Okay. Blackpocket the album, Exit001 – Libra and The Bride, then ConsequenceLive For Never, Marka and Richie Brains. There you go!

 

wawawaw3

St!: This is your second time playing in Bulgaria after your gig in Bansko at the Horizon Festival 2 years ago. Do you have any expectations regarding your upcoming gig on the 12th in Sofia?

 D: I don’t really have any expectations. Once I get there, we will see, because you never know how things are going be. So as long as the crowd is up for it, as long as people are up for party, it will be good. I haven’t seen Skeptical for a while so it will be good to catch up with him as well. So I think that me and him being together will bring a good vibe as well!

St!: Thank you and we’ll meet in person real soon!

 

Find more about dBridge and Exit Records at:

Official site: http://www.exitrecords.co.uk/
Twitter: https://twitter.com/dbridge
https://twitter.com/ExitRecordsUK
Facebook:
https://www.facebook.com/dbridgemusic/
https://www.facebook.com/exitrecordsuk
Soundcloud: https://soundcloud.com/dbridge_exitrecords
https://soundcloud.com/exitrecords

Тагове: , , , , , , , , , , , , , ,

Секцията за мнения е затворена.

Nice Theme
WordPress Themes