Stash! – интервю с Joanna Syze (България / САЩ) / Stash! – Interview with Joanna Syze (Bulgaria / USA)

Интервюта — От на февруари 2, 2016 в 22:25

Последното ни интервю е с един много специален човек. Тя (да, гостът ни е от женски пол!) е диджей, продуцент и вокалист, работещ в няколко музикални направления, сред които дръм и бас, дъбстеп, даунтемпото и др. Тя е Joanna Syze.

(Scroll down for the English version)

Родом от България, през 1991 г. Syze (чието истинското име е Йоанна Боровска) заминава с майка си за Северна Америка, където живее и до днес. През годините тя многократно посещава за кратко родината си, а в периода 2009-2011 г. дори живее в България. Именно от този си престой Йоанна черпи вдъхновение за последвалия й през 2011 г. албум ‘Rodina‘, който самата тя описва като връзката й с корените и родината й.

До момента Joanna е работила с изпълнители като Kryptic Minds, Leon Switch, Zardonic, SPL, LoopStepwalker, Cooh/Balkansky, Ogonek, Tyhh, NumberNin6, Enduser, Silent Killer, Breaker, T.ZA, Katharsys, Arsenic, The Sect, Nick Bee, Knick от Evol Intent, а списъкът продължава да расте с всяка изминала година. Музиката й е издавана за едни от най-зверските лейбъли за електронна музика: Ohm Resistance, Defcom Records, Culture Assault Records, Guerilla Recordings, Bassline Sounds, Onset, Subsonik Sound, Dubzilla Records, Metafiziq, Subsistenz.

А освен музикалната си кариера, Syze движи успешно и собствена буукинг агенция в Северна Америка – Bassline Agency. В продължение на 3 години тя се грижи за музикалните изяви на някои от най-силните имена на световната дръм и бас сцената: Spor, Chris Renegade, Ewun, Evol Intent, Noisia, Chase and Status, Infiltrata, Counterstrike, SPL, Vicious Circle, Mayhem. Йоанна има също и опит в сферата на визуалните изкуства, изразяващ се в няколко фотографски и видео проекта.

В един момент обаче, животът на Joanna Syze коренно се променя. Това се случва преди няколко години, когато тя е диагнозирана с тежко неврологично заболяване. Впоследствие симптомите се свързват е борелиозис бургдорфери, по позната като лаймска болест. Поради ненавременното й установяване обаче тя прогресира, а последиците довеждат до страховити нарушения в централната нервна система, едни от които са все по-честите епилептични пристъпи.

Но независимо от тежката диагноза, Йоанна намира сили да продължи творческата си дейност. От известно време здравословното й състояние се е подобрило и днес тя е на финалната права на страхотен проект – новият й дългосвирещ албум Surrender‘, който предстои да излезе през 2016 г. (да, през тази година!) Тавата е копродукция между нея и дългогодишния й партньор Tyhh и се състои от две части – 15 дръм и бас парчета и още 10 даунтемпо трака.

Смятаме, че успяхме да отчетем основните точки от биографията на Joanna Syze, така че нека научим повече подробности за личния и професионалния й живот от самата нея!

Joanna Syza - 17

Stash! Здрасти, Йоанна! Първо, да ти благодарим, че намери време и сили да си поговорим (макар и онлайн), наистина очаквахме с нетърпение това интервю! Кажи ни, как си, как се чувстваш?

Joanna Syze: Здравейте, мили приятели от Stash! Темата за сегашното ми състояние е доста обширна. Нека го кажа така, някои дни са доста по-добри от други. Докато се наблюдава някакъв положителен прогрес в състоянието ми, значи има прогрес и по отношение на възстановяването ми. За мен музиката винаги е била като някакъв вид отдушник, благодарение на който съм успявала да се държа. И в момента тази аксиома се потвърждава повече от когато и да било.

Ангажирането с някакви творчески проекти е храна за душата и помага на хората да си припомнят своите силни и слаби страни. За мен лично подобна дейност има терапевтично значение не само за психическото, но и за физическото ми състояние. Душата ми постоянно копнее да твори. И макар тялото ми да не може да отговори на този копнеж със същия темп, с който го правеше преди, се насилвам да продължавам да се занимавам с музика.

Животът никак не е лесен за много хора. Това, което е нужно да правим, е да се стараем да се справяме с обстоятелствата по възможно най-добрия за нас начин и никога да не се предаваме. Така че, най-точният отговор на въпроса ви е, че съм горе-долу добре. Заобиколена съм от обичта и подкрепата на приятелите, семейството и феновете ми, за което винаги ще съм им благодарна.

St!: Разведи ни на една кратка въображаема разходка из родословието си. Въпреки че почти целият ти живот е преминал в САЩ, ти си си 100%-ова българка, нали?

JS: Да, чистокръвна българска съм, Родом съм от Плевен, но когато бях първи клас се преместихме в София, което беше много яко! Жалко е, че комуникирам основно на английски, но причината е, че живея в чужбина от 9-годишна и някак си езикът сам се е просмукал в мен. Но не си мислете, че не знам да говоря на български! Мога и да пиша, макар и на нивото на второкласник, хаха.

PicsArt_1454170756069

Решението да заминем за Америка не е било мое, а на родителите ми. И, ако трябва да съм честна, ако можех да се върна назад във времето, в момента, в който са решили да напуснем България, щях да им разбия главите с лопата. Защото именно това им намерение доведе до раздялата ни и до голяма част от страданието ни по-късно.

Баща ми беше преподавател по География в СУ „Св. Климент Охридски“ и беше маниак на тема пътуване. Дори в дните, в които България все още се намираше под комунистически режим, винаги успявахме да се сдобием с визи и да обикаляме Европа. Всъщност предложението да заминем дойде от баща ми. Двете опции бяха Австралия или Канада. Но единствено аз и майка ми успяхме да вземем визи за Торонто. Затова нашите решиха за най-уместно, двете да заминем сами, а баща ми и 3-годишният ми брат да дойдат при нас след около 3 месеца. Сценарият не се разви в тази насока. Тогава започнаха и всичките трудности по раздялата, оцеляването и пр.

Двете с майка ми заминахме за Ню Йорк, от където се отправихме към Ниагарския водопад, за да влезем в Канада. Нито аз, нито тя говорехме английски, затова ни арестуваха на границата, докато дойде някой да превежда и да види документите ни. (Така всъщност успях да видя Ниагара, хаха) След като стигнахме до Торонто, трябваше да се свържем с познатите на баща ми, които трябваше да ни посрещнат. Тях обаче ги нямаше. Бяха ни излъгали, че ще ни помогнат. И така, наложи се двете с мама да прекараме 3 месеца в приют за бездомни хора.

Всеки божи ден майка ми преглеждаше телефонния указател с надеждата да попадне на българско име. Съвсем случайно тя се свърза с телефона на българската църква там, от където реагираха мигновено и дойдоха да ни вземат и да ни приютят временно. Освен, че ни настаниха, ни намериха и работа в държавния сектор.
JoannaSyze-Tyhh-Surrender1

След това попълнихме документи за кандидатстване за канадско гражданство, но не бяхме одобрени. Същевременно не можехме да се върнем и в България. Родителите ми бяха разделени. Баба ми и дядо ми по майчина линия починаха, а по това време България се намираше в началото на прехода след падането на комунизма. Така че трябваше да се укриваме в Канада.

В един момент баща ми успя да замине за Сиатъл и се свърза с нас с предложението да заминем при него. Успяхме да пресечем границата и се озовахме в Щатите при баща ми. Тогава целият процес по кандидатстване за гражданство започна отначало. Почти десетилетие по-късно, през 2000-та година, най-накрая нещата ни се получиха. През тези 10 години ни беше забранено да напускаме Северна Америка. Единствено през 1997 и 1999 г. ни разрешиха да посетим родната ни страна, но не за повече от месец. В противен случай щяха да отнемат зелените ни карти.

Брат ми също беше жертва на тези събития. Тъй като не можеше да вземе документи, за да дойде да живее с нас, той беше отгледан от родителите на баща ми. Оставихме го там, когато беше на 3 г., а когато се срещнахме отново, той вече беше на 10. Днес той също има американски паспорт, но не иска да живее тук, защото не се кефи на Америка. Идва ни на гости от време на време. Баща ми, от своя страна, също се завърна в България през 2003 г. От него имам и доведена сестра. Тя се казва Калина и е на 8 г. Така че имам доста неща, заради които да се върна у дома.

В крайна сметка отделянето ми от родината е следствие от „имигрантската“ ми история. По-късно, когато вече имах американски паспорт, реших да се върна в България и да прекарам няколко години там (живях там между 2009 и 2011 г.) За мен беше наистина важно да се доближа до това, което бях и до това, което ми беше отнето навремето. И това все още продължава да е така. Надявам се като се оправя, отново да се завърна в България.

St!: А каква е музикалната ти история? Разкажи ни от къде тръгна всичко.

JS: Всичко отново се свежда до баща ми и отчасти до майка ми, които бяха големи меломани. В гимназията бях част от духов оркестър в перкусионната секция. Също така пях и в джаз ансамбъл, който беше отличен на второ място сред най-добрите джаз трупи в САЩ.

Като цяло, винаги съм си била странно дете. Правих си импровизирани радио предавания и се самозаписвах, „играех“ си с любимия ми буумбокс, като го разглобявах целия. По-късно започнах да се заигравам и със сиди плейъри. Пусках по два диска да се въртят едновременно и записвах резултата на касета. Сега като се замисля, това са първите моменти на Syze и образът, който впоследствие се получи. Първият ми досег с дръм и баса беше през 1997 г., когато DJ Trace беше в града и пускаше по една местна радиостанция. Звученето на Prototype и DSI4 нямаше нищо общо с това, което бях слушала до сега. Направо бях завладяна от музиката!

И така, две години по-късно започвах да пускам. Дори с двама мои приятели (Майк и Джеф) открихме и първия дръм и бас клуб тук, в Сиатъл. Кръстихме го „Kaos Theory“ и той се превърна в мястото, където всеки уикенд можехме хем да работим върху диджейските си умения, хем да разпространяваме стила сред повече млади хора. Впоследствие времето започна да не ми стига и аз поверих клуба на грижите на Джеф, който освен че до днес го ръководи, е и един от най-влиятелните парти промоутъри в Западната част на Щатите.

Малко по-късно, между 2004 и 2007 г., аз също започнах да промотирам музикални събития чрез моята буукинг агенция Bassline. Помагаха ми двама колеги – Grym и Cease от Onset, някои от вас сигурно ги знаят с хитовото парче ‘Ladies Night. Друго парти, което реших да направя, беше Sofia Therapy Sessions през 2010 г. То беше като осъществена мечта, която успях да реализирам на родна земя.

Joanna Syze - 12

St!: Bassline Agency седи зад някои от големите имена на дръм и бас сцената, като например Spor, Noisia, Counterstrike, Zardonic. За съжаление агенцията вече не функционира. Какво стана с нея?

JS: Bassline Agency възникна инцидентно. По онова време бях вече много навътре с организирането на партита. Междувременно работех и с Renegade Hardware, Barcode, Defcom, а по-късно и с Lifted. Хората постоянно ме разпитваха дали познавам някого, който буква артисти, и така ме осени идеята да започна сама да се занимавам с подобна дейност. Създадох уебсайт със списък от имена на артисти, дадох му име и нещата лека-полека потръгнаха.

Чрез Bassline успявах да маркетирам артистите от лейбълите, с които работех. А и по онова време, за разлика от британските артисти американските не получаваха достатъчна подкрепа от промоутърите. Затова реших, че на американските продуценти и диджеи, и най вече на изгряващите, им е нужно по-добро представяне. Днес много от тези хора са в основата на световната електронна денс музика. Така сцената на Сиатъл рязко дръпна нагоре, започнаха да идват изпълнители от цял свят. Какво се случи след това с Bassline? Ами, много неща. Никога не съм се старала да задържа когото и да е от артистите в моята агенция и да преча на развитието им. Даже винаги съм карала по-успешните от тях да се пренасочват към по-големите буукинг агенции.

Когато се занимаваш с подобен бизнес, трябва да си на разположение 24 часа в денонощието. В един момент започнах да не издържам на този темп. Заради целта да бутам все повече артисти нагоре, аз нямах време да обърна внимание на самата себе си. Раздялата с тогавашното ми гадже – известен музикант на дръм и бас сцената, беше последната капка, която преля чашата. Така сложих край на агенцията и се отдръпнах за известно време от дръм и баса. Трябваше да разбера коя всъщност е Joanna Syze, не диджеят Syze или музикалният агент.

Joanna Syze - 08

St!: Кои са артистите или събитията, които са изиграли ролята на повратен момент в музикалните ти начинания?

JS: Изпълнителите са много – Kemal и Rob Data, Kryptic Minds и Leon Switch, с които имах огромния късмет да работя. Последният дори направи ремикс за новия ми албум. Други изпълнители, които несъмнено са ми оказали огромно влияние, са Evol Intent, Ewun, Spor, Noisia, SPL, Cooh/Balkansky, Zardonic… Списъкът наистина е доста дълъг.

А по отношение на участията – и те са много. Но, като че ли най-значимото си остава едно мое участие през 2008 г. в София. Партито беше организирано от Drumrollerz, а аз бях главният гост. Наистина имаше страшно много хора, дошли да ме чуят – хора, които ме обичаха! Никога не съм си представяла, че мога да бъде хедлайнер на каквото и да е събитие в Америка.

Друг значим момент е срещата ми със Zardonic. Той ми е като брат и е човекът, който през 2009 г. ми вдъхна куража да повярвам в собствените си артистични възможности и постоянно ме подтикваше да се занимавам с това, в което съм най-добра. Именно той ме върна към пеенето и ме накара да започна да се занимавам с продуциране. Заедно записахме парчето Rodina. Всичко беше като една магия! Дължа му много и наистина съм благословена, че имам такъв човек за приятел.


St!: Каза, че през 2009 г. си се върнала в България. Какво беше чувството да си си у дома след толкова много години? Неминуемо това е събитие е дало отражение върху творчеството ти и това се вижда съвсем ясно в албума ти ‘Rodina’, който излезе през 2011 г. за Ohm Resistance Records.

JS: Първо на първо, имах супер американско произношение и таксиметровите шофьори си умираха да ме прекарват с тарифите си, хаха. В началото всичко беше супер странно. Бях имигрант в пълния смисъл на думата и трябваше да уча всичко откачалото, точно като някакъв чужденец. Дори и на хората им беше странно, че, въпреки че изглеждах като българка, понякога въобще не разбирах какво ми говорят. Имаше доста тегави моменти, от които и научих много де. И както казваше баща ми: “Ако можеш да оцелееш в България, значи можеш да оцелееш навсякъде по света”.

В Щатите израснах изолирана от българското общество, затова бях много щастлива да виждам момичета, които изглеждаха като мен. В мен винаги е имало някаква вътрешна борба за това каква съм всъщност – българка или американка. Но след като се запознах с българската култура, история, народ и природа, толкова се влюбих в родната си страна, че чувствам България сто пъти повече като свой дом. Почти сигурна съм, че ако не се бях разболяла, все още щях да живея в София. Това си остава мечта, която искам да осъществя. Веднъж откриеш ли своите корени, нищо не може да промени желанието ти да бъдеш там, където знаеш, че принадлежиш.

Joanna Syze - 18

St!: Хайде да задълбаем в някои още по-интимни въпроси. През 2006 г. се срещаш с Иван Сотиров – Tyhh, който впоследствие се превръща в твой партньор както в професионално, така и в лично отношение. Двамата започвате да продуцирате под общия псевдоним Thought. След това се жените, но в някакъв момент пътищата ви се разделят. Какво се случи между вас?

JS: Това наистина е доста сложен въпрос. Трудно е да се обяснят взаимоотношенията между двама човека с толкова дълга съвместна история, особено когато се касае до здравословното състояние на единия. Винаги съм си мислела, че вселената си има някакво свое обяснение за това, защо хората идват и си отиват от живота ни. Някои идват за кратко, но други остават за цял живот.

Мислех си, че с Иван ще сме завинаги заедно, но явно съдбата е имала друг план за нас. Най-доброто решение за нас беше да се разделим. Наистина беше много трудно, но все пак съумяхме да си останем приятели и да продължим да работим заедно. Това ни костваше много усилия, взаимно уважение и опрощение. Знам, че винаги ще си останем свързани по някакъв начин.

Joanna Syze - 01

St!: От няколко години преминаваш през много труден период. Кога разбра, че нещо не е наред с теб и какво се случи после?

JS: През 2003 г. започнах да проявявам определени симптоми, които, разбира се, не бяха толкова тежки, както в момента. Всичките ми колеги и приятели знаеха, че нещо се случва с мен. Опитвах се да се разсейвам чрез работата и музиката. После се започна с прегледите при различни доктори, които ме изпращаха на всевъзможни изследвания. Резултатите от всички тях водеха към хронична умора и фибромиалгия. И тъй като заболяването ми беше в начален стадии, продължих да си живея живота щастливо.

В продължение на 7 години всяка седмица ходих на акупунктура, която съчетавах с някои техники от японската медицина. От 13-годишна все така съм се лекувала заради баща ми, който стана и доктор в тази област (дипломата му е от медицински университет в Сиатъл). Всичко си вървеше нормално до малко преди пристигането ми в България през лятото на 2012 г., когато цялата ми имунна система се срина. Няколко месеца по-късно, докато все още бях в България, получих топлинен удар, който едва не отне живота ми. Бях настанена в един от столичните медицински центрове, където прекарах 3 седмици в опити да ме стабилизират. Това е именно мястото, където започнаха да ме тъпчат с безумни лекарства, заради които, освен че се влоши състоянието ми, но и се пристрастих към тях.

От тук историята ми става още по-комплекса. След като се завърнах в САЩ, докторите направиха още по-голяма каша с мен. В края на краищата, след толкова много години, се установи, че имам лаймска болест. Щетите, които ми нанесоха всичките лекарства, както и социалното ми изолиране, продължават да бъдат едни от най-големите ми проблеми и ще мине доста време, докато се справя с тях.

Животът се превръща в адски труден, когато страдаш от някакво хронично заболяване. Няма хапче на света, което да направи нещата по-леки. Трябва да се върнеш в самото началото, където се корени проблемът, и да започнеш да лекуваш съзнанието, тялото и душата си.

Възстановяването възможно ли е? Не винаги. Дори е нужно да приемеш смъртта като възможен вариант, но никога не трябва да оставяш идеята за нея да те погълне. Бориш се до последно и се стараеш да останеш жив. През годините разбрах, че човешкото тяло може да бъде подложено на множество мъчения в името на това да се спаси. Самите ние не разбираме какво сме готови да понесем, докато не ни опре ножа до кокала. Или се предаваш, или продължаваш да се бориш, докато не победиш. Това е най-голямата игра в живота. Трябва да се държим, дори и мъката да е непоносима, защото има ли болка, значи все още си жив. Както казва г-н Хокинг, докато можеш да дишаш, значи все още има надежда.

St!: Казваш, че изкуството е жизненоважен фактор за възстановяването ти. Но кой или какво друго не ти позволи да се предадеш през всичките тези години?

JS: Именно подобни събития показват кои са истинските хора до теб. Загубих много от приятелите си, но и спечелих много нови такива. На първо място обаче си остава майка ми. Тя винаги ме е подкрепяла във всичко. Много пъти съм била на косъм от смъртта. И ако не беше тя, досега да мъртва. Хора, на които наистина дължа много, са Мария Апостолова, Иван Шопов (Cooh/Balkansky), Иван Сотиров (Tyhh), Богдан Дарев, Federico (aka Zardonic), Dean Breaker, Daniel Pier, Елка Русков… Списъкът наистина е много дълъг и наистина се извинявам, ако съм пропуснала някого. Обичам всичките ми близки!

А по отношение на музиката, доказано е, че тя помага при увреждания в мозъка, като стимулира растежа и функцията на синапсите. Също така има и положително влияние върху душата. Това се касае особено много за музикантите, които чрез творчеството си успяват да материализират радостта или страданието си.

Joanna Syze - 16

St!: Кои са най-важните неща, които научи през този период?

JS: В много моменти бях бясна на всичко и всички, но през последната година се научих да потискам тези емоции. Опитвам се да не обвинявам тези, които си мислеха, че ми помагат, но в крайна сметка съм им ядосана за невежеството и некомпетентността по отношение на лечението на това заболяване. Опитвам се да си простя, че тогава се доверих на тези хора, а не на инстинкта ми или на баща ми. Научих се на търпение, смелост, състрадание, себеприемане и на страдание. Научих много уроци и искам един ден, когато се възстановя напълно, да напиша книга за това премеждие.

St!: Както споменахме по-горе, новия ти съвместен албум с Tyhh – ‘Surrender’, излиза през тази година. Това, което усетихме при първото слушане, е, че той е страшно емоционален. Направо си е отражение на личния ти живот.

JS: Имах огромна нужда албумът да бъде разделен на две части, които да отразяват двата аспекта на живота ми – яростта и спокойствието. И двамата с Tyhh много се задълбочихме в даунтемпото. Чрез него успях да изразя различните ми настроения и да експериментирам. Разбира се, дръм и басът винаги ще бъде част от моя живот, така че очаквайте в бъдеще още DnB проекти. ‘Surrender’ е нещо повече като компилация, такъв беше и ‘Rodina’. Но обещавам следващият ми албум напълно да бъде в стила на Joanna Syze и да е много арт насочен. Засега ‘Surrender’ е отражение на сегашния ми живот, който си е каша, хаха.

S!: Заглавието на албума е с двустранно значение. Какво точно имаш предвид под „surrender“ (на англ. предавам се, отказвам се от, отстъпвам – Бел. прев.)?

JS: Много често ме питат дали съм се отказала да се боря. Дори получих някакви безумни имейли от хора, умоляващи ме да не се предавам, хаха. Смисълът на заглавието е далеч от подобни интерпретации. За мен отказът е жизнено важна част от процеса на възстановяване. Ако непрестанно се бориш със себе си или се опитваш да избегнеш определени ситуации, става само по-зле, и шансът да загубиш борбата е много по-голям.

Със ‘Surrender’ заявява именно, че няма да се предам. Човек трябва да приема обстоятелствата такива, каквито са, а не да им се противопоставя. Приемайки ги, ние помагаме на самите себе си да израснем и да осъществим някаква промяна. Много се интересувам от философия. И подобни, на пръв поглед прости, но същевременно много комплексни постулати са ме съпровождали по този труден път. Мога да задълбая още повече в темата, но по-добре читателите да намерят сами отговора на въпроса, срещу какво се борят в живота и готови ли са въобще да се впуснат в тази битка.

St!: Любимият ни трак от албума е даунтемпо версията на едноименното парче с Tyhh. Кой е твоят?

JS: Благодаря ви, радвам се, че ви е харесал! На мене любимото ми парче е даунтемпо трака с Balkansky, ‘My Friend‘. То е посветено на мой приятел – Jonathan, който почина преди година от рак. Той беше невероятен фотограф и човек! Иван Шопов сътвори магия с парчето, след като беше заклещен в тунел близо до Троян, в който се е случил инцидент, обхванал 30 коли. Песента наистина е много емоционална и заедно с ‘Rodina’ ми е любимата. Когато в музиката се влагат чисти чувства и емоции, тогава се отключва и магията. Впоследствие склонността винаги в творчеството ти да присъства една магичност, се превръща във фиксидея.

Joanna Syze - 14

St!: Колко време ти отне да запишеш всичките 25 парчета?

JS: Понеже все още не съм много добре, ми отне няколко години да запиша песните. Ако бяха нормално функционираща, сигурно досега вече щях да съм издала поне 3 албума. Супер фрустриращо е, че всичко се случва толкова бавно, но, както се казва, по-добре късно, отколкото никога. Освен това албумът не е още напълно готов. Ще бачакам по него до последно. Помня, че Rodina ми отне почти две години и в последния момент, час преди да го пратим за мастъринг, оправяхме разни неща.

St!: Какво е мнението ти за съвременната дръм и бас сцена?

JS: Не бих казала, че в момента съм човек, който може да даде адекватен отговор на този въпрос, тъй като нямам възможност да пускам или да ходя на ивенти. Но от това, което наблюдавам задочно, както и покрай хората, с които работя, мога да кажа, че дръм и басът преживява едни от най-вълнуващите и продуктивни години в своята история. Появяват се много нови артисти, много стари пък се завръщат на сцената. Няма недостиг на музика и ми е страшно любопитно колко далеч може да стигне нашата сцена. Респект към всички, които работят неуморно, за да развиват стила!

St!: А запозната ли си с българската музикална сцена и в частност с електронната?

JS: Разбира се!!!! Това е вторият ми дом. Обожавам всички български музиканти, защото са супер истински и знаят какво точно правят. Cooh – aka Balkansky, Ogonek, L33, Мартин Попов и High Roll, HMSU, Smartech, Digital Soul, Future Sounds of Sofia, Drumrollerz, Metafiziq, ABCD, Iustina… Мога още да продължа, но няма. Всички са просто невероятни и съм щастлива, че срещам тяхната любов и подкрепа.

St!: А с кого би желала да работиш в бъдеще?

JS: Този въпрос вече е лесен, защото няма да посоча някого от дръм и бас средите. Бих била щастлива да работя с Apparat, Moderat и Massive Attack, но шансът е равностоен на този да спечелиш от тотото. Въпреки това, това си е една хубава моя мечта.

St!: Имаш съвместни проекти с много музиканти, но с кого ти е било най-приятно да работиш?

JS: Трудно е да се каже. Всеки артист, с когото работя, има своя собствена енергия и това се усеща в парчетата ни. Много съм претенциозна по отношение на това с кого работя, защото в подобни взаимоотношения се влагат огромно уважение и доверие. Това е малко като да избираш измежду децата си най-любимото ти. Обичам ги всичките. Но нека формулирам отговора си така – най-обичам да работя с творчески и емоционални личности, които умеят да мислят „извън кутията“.

St!: Какво следва от тук нататък? Какви са плановете ти?

JS: Наистина не знам… Има още много време и работа, докато се възстановя. Оказва ми се много болезнена физическа рехабилитация, за да се науча да ходя отново. Нужно е да мине известно време, докато цялата ми централна нервна система се възстанови от шока, който й е нанесен през последните години. Така че за момента съм се фокусирала предимно върху възстановяването ми, върху музиката, семейството и приятелите ми. И, може би, върху сърцераздирателните ми тиради във Facebook, хаха. Мечтата ми е отново да посетя България. Абе, въобще много цели и много мечти, но както един приятел ми каза наскоро, правим “бебешки крачки, които ще ни отведат на където сме се запътили”.

St!: За какво най-вече си мечтае Йоанна?

JS: От всичко най-мечтая за здраве! Ако го няма него, значи не можем да направим нищо. И, ако сте напълно здрави, значи нямате абсолютно никаква причина да не гоните мечтите си и да постигате невероятни неща. Умът е единственият ни демон, който може да ни попречи. Променете начина си на мислене и ще ви се случат страхотни неща. Аз също все още работя върху това. Мечтая си за съвсем простичък живот сред природата, за семейство, за музика и изкуство, да видя всяко кътче на земята. Мечтая да съм винаги заобиколена от семейството и приятелите си, да ходя, да дишам, да се усмихвам, да бъда обичана и да обичам. Мечтая още да мога да помогна на и на други страдащи хода и въобще да живея един пълноценен и продуктивен живот. Човешките приоритети и цели се променят коренно, когато си преживял някакво страдание. Славата и парите не са важни. Важно е израстването на душата за това кратко, кратко време, което имаме на тази огромна синьо-зелена топка, наречена Земя!

Много ви благодаря за това невероятно интервю! Обичам ви!

St!: И ние страшно ти благодарим, че ни сподели историята си! Пожелаваме ти най-голямата ти мечта да се сбъдне, а именно – да се възстановиш напълно!

Повече за Joanna Syze ще намерите на:

Official site: http://joannasyze.virb.com
Facebook: https://www.facebook.com/JoannaSyze
Soundcloud: http://soundcloud.com/djsyze
YouTube: www.youtube.com/user/joannasyze

Joanna Syze - 03

––––––––––

English version:

 

Our latest interview is with a very special „guest“. She (yes, it’s her!) is a well-known DJ, a producer, and a vocalist working in the area of Drum and Bass, Downtempo, Dubstep, IDM, and Experimental, under the alias Joanna Syze.

Although born in Bulgaria, in 1991 Syze (whose real name is Ioanna Borovska) immigrates with her mother to North America, where she continues to live up until now. With many brief visits to her homeland of Bulgaria and a long stay between 2009 -2011, that happened to inspire her last album ‘Rodina‘ she always strives to keep a growing connection to her roots and homeland.

Joanna has worked with the likes of Kryptic Minds, Leon Switch, Zardonic, SPL, LoopStepwalker, Cooh/Balkansky, Ogonek, Tyhh, NumberNin6, Enduser, Silent Killer, Breaker, T.ZA, Katharsys, Arsenic, The Sect, Nick Bee, Knick of Evol Intent and many more as her list keeps also expanding. Her music has been released on some of the wickedest record labels on Earth: Ohm Resistance, Defcom Records, Culture Assault Records, Guerilla Recordings, Bassline Sounds, Onset, Subsonik Sound, Dubzilla Records, Metafiziq, Subsistenz, etc.

Apart from her musical career, for 3 years Syze ran her own booking agency in North America – the Bassline Agency, a heavy roster with the likes of Spor, Chris Renegade, Ewun, Evol Intent, Noisia, Chase and Status, Infiltrata, Counterstrike, SPL, Vicious Circle, Mayhem and many more, of the industry’s top and pioneering Drum and Bass acts. She’s also been engaged in a lot of visual arts, in both her own photography and video projects.

At some point, though, her whole life changes. This happens a few years ago when she is diagnosed with chronic Neuro Lyme Disease and Epilepsy. Despite her condition, Joanna didn’t give up and continued her work as an artist. While at times limited, she continues to create.

Syze’s health has improved a bit recently and today she is on the verge of another amazing project, а follow-up to her ‘Rodina’ album (2012)! The new one, called ‘Surrender’, is hitting shops in 2016 (Yes, this year!) It’s a two-part co-production between Joanna and Tyhh, and consists of 15 Drum & Bass tracks (Part 1) and 10 Downtempo songs (Part 2).

Enough said as an intro. Let’s learn more about Joanna Syze’s personal and professional life, her health condition and what she is up to these days.

Joanna Syze - 15

Stash!: Hey, Joanna! First of all, thank you for taking the time, we were looking forward to this interview! Tell us, how are you?

Joanna Syze: Hi, my lovely friends at Stash! How I am seems to be a very broad answer these days. Some days are much better than others, but as I always say – as long as there is progress in a forward motion, then there is proof of positive changes and healing that’s happening.

Music for me has always been an outlet for healing and right now this theory has proven to be even more so prevalent in my life than ever before. For one the act of engaging in creative projects feeds the soul, it reminds one of their own strengths and also at times weaknesses. For me it is also a type of physical rehabilitation, as my soul craves this obsessive need to create always, yet my body isn’t 100% healed to do it at the speed I’m use to, by forcing myself even in the hardest of moments to create, it pushes my mind body and soul towards healing. Life isn’t easy for many people but we must deal with our circumstances to the best of our ability and never give up. Never stop creating or you will lose your soul. So to shorten my answer, I am so so but I’m ok in this place as I am surrounded by love and support from friends, family and many FANS for which I am blessed and thankful for endlessly.

St!: Let’s have a quick tour guide through your pedigree. Although living in the USA, you are a 100%-Bulgarian, right? Please, tell us the story behind the decision of leaving your „rodina“ ( meaning motherland in Bulgarian).

JS: Yes, I’m a full blooded crazy Bulgaria, born in Pleven, and moved to Sofia in first grade. And I love it. It is confusing that I speak mostly in English but it’s only because I’ve lived in the States since the age of 9, so the language has imprinted itself in me deeply. I seem to articulate best in it, but make no mistake, I do speak Bulgarian well, and write it probably on second-grade level, haha.

The decision to immigrate wasn’t mine. To be honest, if I could go back and visit my family when this decision was made, I would love to smash their heads with a shovel, as it was a decision that brought much suffering and separation in our lives. Scars that will never fade and live’s changed.

My father was a Geography major at Sofia University and had an obsessive love to travel. Even back then, with Bulgaria being still under communist regime, we somehow always got visas to travel around Europe. So, also a bit of my neurotic tendency to always travel or want to see every part of the world comes from these early years. It is also this part of my father that made the decision for our family to leave, the options were Australia or Toronto, Canada. My mother and I only got visas for Toronto and so, by my father’s demand, we left with the idea him and my 3 year old brother would be joining us within 3 months. That’s not what happened!

Joanna Syze - 16

My mother and I landed in NYC. From there we made our way to Niagara Falls, where you cross into Canada. We didn’t speak English, and so we’re arrested and held at their immigration prison until they got someone to translate and see our papers. (So that’s how I got to see Niagara Falls, haha) Once we went into Toronto, the people who my father said would meet us and take care of us, were not there. They had lied. So, my mom and I had to live in a homeless shelter for 3 months. She would look at the phone book everyday for names that looked Bulgarian (and call speaking in Bulgarian). Finally, she somehow called the Bulgarian church by accident. They came with a car asap to get us, and took care of us two. They set us up with a place to work and in the system. We filed for Canadian citizenship, but were denied. And we couldn’t go back to Bulgaria as my father had left my mother… My mother’s parents died, and at that tie Bulgaria was just in the biggest moment  – after the communism fall. So we had to hide.

Eventually, my father went to Seattle and he said to come to Seattle If we can cross the border. So, maybe we can stay there. Once denied citizenship in Canada, I went with my mother to Seattle to meet up with my dad. And then began the whole process of reapplying for citizenship in the USA. This time, however, in 2000 we got citizenship after almost a decade of waiting and dealing with the life as refugee immigrants.

Also my brother got stuck in Bulgarian. Due to this immigration story, he was a victim also of not getting papers to be with his family. He was raised by my father’s parents. We left him at age 3 and first saw him at age 10. He now has a USA passport too, but he was raised in Bulgaria and he chooses to be there. He comes to visit and stays, but hates the USA, haha. So that’s part of my sad immigrating story. My father went back to Bulgaria in 2003 as he was denied citizenship here. He lives in Sofia and is a Dr of Chinese medicine and acupuncture. I have a half sister Kalina, she’s 8. So, a lot is waiting for me in Bulgaria. I don’t have much here. Bulgaria is my home! ♡

During this almost 10 years we were not permitted to leave North America. Only 2 times 1997 and 1999 for 1 month each time. Otherwise they would have taken out our green cards away. So, my huge disconnect with my roots came from not having the documents to be able to come back to Bulgaria or to stay long enough. This is also why many years after I had my USA passport, I made the decision to come to Bulgaria and live for 2 years (between 2009 and 2011). It was important for me to connect to who I was that was taken away from me. It still is important and I plan to return again for a long time once I am better.

St!: Give the people a little of your musical history and background.

JS: It all goes back to my father again and a bit of my mother who were crazed music lovers. So music was always a focus growing up. In high school I was in the Orchestra and Marching Band under the percussion department. I was also in the vocal jazz ensemble for three years that was rated second best in the USA.

But I was also always a very weird kid, between playing pretend radio and recording myself, to spending my summer vacations excited about my boom box, taking it apart to connect its wires, to external cd players and playing two cds at once and recording it on tape. Now that I think about it these were the first moments of Syze and what later became known as mashups.

After high school I felt a bit lost, I started to dive deeper into D&B, as I had heard the sound in 1997 on a local radio station here 107.7 The End. DJ Trace was in town and played over this FM radio show and I was mesmerized. The sounds of Prototype and DSI4 were like nothing I had ever heard yet someone familiar.  So, in 1999 I began to DJ, and actually opened the first all ages Drum and Bass club here in Seattle with two friends – Jeff and Mike. We called it Kaos Theory. Every weekend it was a place for us to get better at DJ’ing, but also bring the sounds to a lot of young people.

As I got more busy, I left „Kaos Theory“ to Jeff, who still runs the production company to this day as one of the West Coast’s biggest event promoters of shows. We’ve all come a long way and worked very hard. I later went back to promoting events again from 2004 – 2007 under my agency’s name Bassline alongside two great partners who ran Onset. Some of you know them as Grym and Cease from the hit ‘Ladies Night‘ with Demo.

Other than that the only other event I decided to throw was in 2010 the Sofia Therapy Sessions. That for me was a dream come true – to do what I loved to do, but this time on my birth soil. I always say Drum and Bass found me and has taken me on one crazy life rollercoaster.

St!: Any specific artists, tracks or performances that you remember as being the turning point for you?

JS: Definitely! And for me it always came in waves, where I was just about to give up on the sound as at times would stagnate and become unoriginal and BAM! – some amazing new artist comes out always and revolutionizes the whole sound and way we look at production. I’ve had many moments with that for the likes of Kemal and Rob Data, Kryptic Minds and Leon Switch was a HUGE shift for me. And I was even lucky enough to work with them on the ‘Black Out‘ EP. Leon has even did a remix for our new album. Other artists that shook me awake were Evol Intent, Ewun, Spor, Noisia, SPL, Cooh – aka Balkansky, Zardonic dear God the list is so long…. If you’ve made good music and stayed true to yourself and your own sound, I’ve probably at some point been inspired by you.

As for performances, there had been countless over the years, but again, I got back to Bulgaria in 2008 when I played and I was really main headliner in Sofia for a Drumrollerz event. It was packed with people. I had a spiritually euphoric moment then to see so many people fill that old theater for me! I was back home and the love I felt and I gave back reminded me why I do what I do! I never imagined I would get a chance to headline in my own country.

Another important point for me was meeting Zardonic. He’s like a brother to me. He was the one person who in 2009 gave me the confidence to believe in myself and see myself more as an artist rather than a DJ or a person, who was always doing work for other people and putting myself on the back. He told me to create more with what I was good at, he also got me back into singing and learning more production. We made ‘Rodina’  – the song, one of many. And it was magic. I credit a lot to him and am blessed to have such a friend in my life.

Joanna-Syze-10

St!: Tell us more about Bassline Agency. It used to represent some big acts, such as Spor, Noisia, Counterstrike, Zardonic. Unfortunately, it is no longer an active project. What happened to it?

JS: Bassline Agency really was born out of accident. At the time I was so deeply involved in the scene with promoting events and doing some work for Renegade Hardware, Barcode, Defcom and later on Lifted that it got to a point where so many people were always asking me if I knew anyone booking shows. So, I compiled a website, gave it a name and a roster. And Bassline was born. It allowed me to market the labels’ projects by having their artists do tours. Also, at the time USA artists weren’t getting much love from promoters. Everyone was still on the UK-producers wave and I felt there needed to be better USA representation for some of these amazing acts coming out. Acts that these days are running the EDM scene.

This gave Seattle a huge boost in seeing international acts on a very consistent basis. So what happened to Bassline? Few things. As many of the artist got bigger, I always told them they should go to much bigger agencies – like AM only and so on. I never wanted to hold anyone back from reaching their dreams.

Running the agency was draining and all consuming. 24/7 I was glued to my phone. This is how life was when you’re taking care of multiple tours and artist, whose lives depend on you. At the end of it all I realized this agency had taken me away from me. I had helped make all these artist big yet, but I had done nothing for myself. A break up with an ex (who was known in the scene) was the last straw for me. I shut the agency down and left DnB for a bit. It was time to find out who Joanna Syze the artist, not the DJ or the agent/promoter, was.

Joanna Syze - 07

St!: Between 2009-2011, you said, you returned to Bulgaria. What’s it like being at home after so many years? It definitely has an effect on your music, which we can hear in some of your later productions, and particularly in your ‘Rodina’ album for Ohm Resistance Records.

JS: I had a bit of an American accent, so all the taxi drivers loved driving me around in circles just to get more money, haha. It was very strange at first, I was in all sense of the term an immigrant in my own homeland. I had to relearn everything as a foreigner would. Yet people were always frustrated by me as I looked Bulgarian but at times wouldn’t understand things and they couldn’t figure out why. Overall, there were hard moments and lessons but I’m thankful for them and as my father said: „If you can survive in Bulgaria, you can survive anywhere„.

I loved seeing girls that looked like me. I grew up in a place of the USA isolated from a Bulgarian community, so growing up I didn’t have much contact with my people. I felt also confused for I looked Bulgarian, yet even to this day I never acted fully Bulgarian. Same goes for the USA. I’m actually American, yet I don’t look like it. There is always an internal battle of where I belong.

What I discovered in Bulgaria and how much I fell in love with the land, culture, history, folk, people, nature and mountains, I can say I feel a million times more at home and connected to my homeland, than all my long years spent in North America. In fact, if I never got sick. I am 100% sure I would still be living in Sofia now. And this is still a dream to return. Once you feel your roots, nothing can change your soul’s mission to be where it needs to be.

St!: Let’s dig into some more personal issues. In 2006 you meet Ivan ‘Tyhh’ Sotirov, who later in life happens to become – in the full sense of the word – your partner. You both work under the alias Thought. Then you get married. At some point, though, your paths separate. What happened between you two?

JS: Hah. Well, this definitely is a hard questions. It’s hard to explain what really happens between two people with such long history and also with so much suffering through health issues. I think, life or this universe always has some sort of agenda of why people come in and out of our lives. Some stay a short time and some stay a lifetime. I had hoped we were a lifetime, but life didn’t plan it this way. For healing to happen for me and him we had to let go with love. Hasn’t been easy, but we are still healing and determined to continue our friendship and work with music. This takes work and a lot of mutual respect and forgiveness for the higher good of a better future. I will always have a spiritual connection to him as he to me, but we were meant to be friends and artists not life partners.

St!: You are going through some really rough time. When did you realize that something wrong is going on and what happened next?

JS: I’ve had symptoms since 2003 but they were not anywhere as bad as now. In fact, most of the time everyone who knew me in the drum and bass world, knew that something’s going on with me. But I used music and my work as an escape and a beautiful distraction. Dr’s and more Dr’s, tests and tests over those years always lead to the same diagnosis of Chronic Fatigue Syndrome and Firbomyalgia. So, as it wasn’t all consuming, I kept living a happy life and went to acupuncture and Chinese medicine once a week for 7 years. I was raised since the age of 13 with TCM traditional Chinese medicine, as my father became a doctor in this field (he got his diploma from the medical school in Seattle, at the Bastyr Center for Natural Health).

It wasn’t until one month before my return to Bulgaria, the summer of 2012, that my system had a massive collapse. In the fall of 2012, while still in Bulgaria, after suffering a severe heat stroke that almost took my life, I was placed for 3 weeks at a hospital in Sofia to try stabilizing me. This is also where I was fed horrible medications that caused further damage and addiction.

From there the story gets more complex. After returning to the USA the Dr’s here made an even bigger mess of me. Eventually, testing me for Lyme after so many years and seeing the positive results. The damage from the meds and withdrawal, however, is still a battle and will take years to heal.

Life is very complex when one is dealing with any chronic condition. Тhere is no one pill you can take to make it all better. You must get to the root and treat it from there in mind, body and spirit. Is recovery a guarantee? No, not always, and it is also healing to accept death as a possible outcome. But do not let it consume you. Fight to your last breath and hold on to light and life. I’ve realized the human body, if it’s meant to overcome something, is so strong. We don’t even understand our own strength until we are brought down to our knees and stripped down of everything. You can give up or you can try to win. It’s the greatest game of life. Enjoy it even if it’s unbearable suffering, for pain still means you’re alive. As long as there is breath, there is hope, as Mr. Hawkins said.

Joanna Syze - 13

St!: You say you find music and art as „a vital part of the healing process“. What and, of course, who else didn’t let you lose faith in life?

JS: Honestly, this whole experience really shows you who’s real and there for you. I’ve lost many friends and also gained many new friends. Number one is my mother! She has been by my side and my angel, many times I should have died if she didn’t help me. Other people are Mariya Apostolova, Ivan Shopov (Cooh / Balkansky), Ivan Sotirov (Tyhh), Bogdan Darev, Jade Hom, Rebekah Ingalls, Federico (Zardonic), Dean Breaker, Daniel Pier, Elka Rouskov. The list goes on and I’m sorry if I left names off. I love them all.

As for music, it’s simple. It’s been proven that music helps brain damage by rewiring and regrowing new neural synapses. It’s also healing for the soul and so much more. Especially if you’re a musician, it’s healing as a way to express yourself in happiness or in suffering. Music is scientifically proven as a healing tool.

St!: What do you think are some of the main things you’ve learnt during that time?

JS: I had moments of anger but in this last year have learned to let it go. I cannot be mad at those who thought they were helping. Sadly, they were and still are gravely uneducated and uninformed about this condition and medications. Such as now I’m working on forgiveness towards myself for trusting them and not my own instincts or father. Patience, selflessness, compassion, acceptance and surrendering – so many lessons. And someday when I’m fully healed, I will write a book of this journey, the lessons and many revelations.

St!: As we mentioned up top, your new ‘Surrender’ album with Tyhh is due out soon. What we catch up on first listen is that it is quite emotional, it’s a perfect reflection of your personal life.

JS: There was a huge need for this album to be split between two styles, as it reflects both the violent and clam aspects of my life. I also have been getting deeper and deeper into downtempo projects, so has Tyhh. As I can’t tour now, and somehow the mood reflects many emotions. Also, with downtempo I have the freedom to experiment more and dig deeper into such emotions. But Drum and Bass will always be part of my life, so expect more of that work as well. The album is more of a compilation, like Rodina was, but I’ve promised myself the next one will be all Joanna Syze and very tightly art conceptually directed. Still for now Surrender represents where my life is still now, in a bit of a mess, Haha.

S!: The word „surrender“ has a polysemantic meaning? What, actually, is the idea behind your new album’s name?

JS: I’ve been asked this question a lot and even had some frantic emails of people saying: „Please. don’t give up„, haha. That’s far from their interpretation. To me, surrendering is a vital part of recovery of any type. If you keep fighting with yourself or against a situations, you will most likely have a bigger chance of loosing. To „surrender“ is to give into the experience and accept it. By accepting we leave space for growth and change. I’m really into philosophy and many teaching such as this simple, yet complex, one have kept me on the right path. I could dive deeper into this subject, but it’s best for the readers to seek their own answers to what it is their fighting against in their lives and maybe let it go and surrender.

St!: Our favourite track is the downtempo version of ‘Surrender’. What is yours?

JS: Thank you, glad you enjoyed it! For me, however, my favourite song is the downtempo piece with Balkansky, called ‘My Friend‘. The song’s intentions were for a friend of mine – Jonathan, who passed away a year ago from cancer. A BRILLIANT photographer and human. Ivan Shopov made magic with the track, as he was stuck in a tunnel somewhere near Toyan after a horrible 30-car accident. The song is very emotional and aside from ‘Rodina‘, it’s my favourite track I’ve ever been part of. Sometimes when songs are made with pure intentions and deep emotions, that’s where the magic happens. Then it’s like an addiction you are always chasing to capture and create that level of magic.

St!: How long did it take you to produce all 25 tracks?

JS: Since I’m still not well, it has taken a good few years. If I was fully functional, you bet, I would have had 3 other albums already done. It is frustrating that things get done slower now, but better late than never, as we say. Also, the album isn’t 100% done yet. So, work always happens until the last moment. I remember ‘Rodina’ took almost two years also and we were editing files an hour before it went to mastering.

Joanna Syze - 09

St!: What do you think of the current D&B scene?

JS: I’m probably not the best to answer this, since I can’t go to shows still or play yet. But from my observations and the people I work with, I would say there has been a huge rebirth. So this may be the most exciting and productive time for the industry worldwide. Loads of new artists and also old artists coming back. There isn’t a hunger shortage for D&B right now and I’m excited to see how far our scene will go. Respect to everyone working so hard to keep it growing and growing.

St!: Are you familiar with the Bulgarian scene, and the Bulgarian electronic scene in particular?

JS: Definetly!!!! It is my second home. Love everyone there, because they are real and in it for the right reasons. Cooh (aka Balkansky), Ogonek, L33, Martin Popov and High Roll, HMSU, Future Sounds Sofia, Drumrollerz, Metafiziq, ABCD, Iustina…  I can go on. So many amazing people. I am very blessed to be loved by so many and thank you! ♡

St!: You’ve worked with a lot of artists. But who have you most enjoyed working with and why?

JS: That’s a hard question because every artist I work with I do so for specific reasons or a connection. Each one brings some new energy. And that reflects in the sound. I am very specific about who I work with, because a lot of trust and respect is involved. That’s like picking who your favourite child is, haha. I’ve loved them all. Let me put it this way. I’ve most enjoyed working with creative, emotional artists who can think outside the box.

St!: And who would you most like to work with in the future?

JS: Well, this one is easy and it’s not even D&B, since that list would be too long. For now I will say Apparat, Moderat and Massive Attack. But that’s like trying to win the lottery. Still a nice dream to have.

St!: What’s next for you? What does the future hold?

JS: Honestly, I don’t know. There’s much more hard work to recover. I still have much painful physical rehabilitation to do, as I need to relearn to walk. I need more time for my brain and central nervous system to heal from the damage. So for now I’m focused on healing and on my music, family and friends. Also, probably stupid emotional rants on Facebook, haha. A dream to step foot in Bulgaria again. Many goals and many dreams, but as a friend recently said to me a great mantra: „Baby steps, we will get there„.

St!: What does Joanna Syze dream of?

JS: Above anything else health! For if health is missing we can’t do much. If however you are healthy you have zero excuses for not living your dreams and accomplishing amazing things. Your mind is the only demon holding you back. Change the way you think and amazing things will happen I’m also still working on that one too. I dream of a simple life in nature, a family, my music and art, to see all parts of the world. To be surrounded by family and friend. To walk, to breath, to smile. To be loved and to give love back. To help others heal and to just live a full and productive life. A person’s priorities and goals change drastically when when you’ve suffered. It’s not about fame and money, it’s about growing your soul for this short, short time we share together on this big greenish-blue ball, called Earth.

Thank you for this awesome interview. One love to all! :)

St!: Thank you for sharing your story! We wish your health gets better and better, until you’re fully recovered! We love you too!

––––––––––

Find more about Joanna Syze at:

Official site: http://joannasyze.virb.com
Facebook: https://www.facebook.com/JoannaSyze
Soundcloud: http://soundcloud.com/djsyze
YouTube: www.youtube.com/user/joannasyze

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Секцията за мнения е затворена.

Nice Theme
WordPress Themes