Stash! – интервю с Ant TC1 (Великобритания) / Stash! – interview with Ant TC1 (UK)

Интервюта — От на май 26, 2015 в 18:51

Повече от две десетилетия след стартирането на диджейската си кариера – на 14 г., днес Ant TC1 се грижи за два от най-реномираните лейбъли за дръм и бас музика в световен мащаб, продължава да диджейства, да продуцира и… да обича професията си!

(Scroll down for the English version)

Трябва да ни вярвате, като ви казваме, че Ant TC1 е зает човек! За наш късмет обаче той намери малко време да си поговорим за личния и професионалния му живот. От интервюто ни с него, ще научите повече за това как се менажират лейбъли от ранга на Dispatch и Metalheadz и фестивали катоOutlook“ иDimensions“, какво е да си диджей и продуцент с повече от 20 години стаж, да си упорит и постоянен в работата си и да имаш истинска вяра в това, което правиш, въпреки трудностите.

Освен това ще разберете още как се чувства един британски изпълнител на участие в България и какво му харесва най-много от традиционната ни кухня.

Моля, запознайте се с Ant TC1 и трудолюбивия му дух!

В днешно време всеки средностатистически дръм и бас фен е чувал за Dispatch Recordings. Но това едва ли би било така без намесата на днешния ни герой Ant. Той стартира лейбъла още през 2001 г. и до днес каталогът на Dispatch разполага с над 100 издания: дългосвирещи, краткосвирещи албуми, семплери и други компилации. Да не пропуснем да споменем и продукциите от лимитираните серии Dispatch Limited (за 10-инчови плочи) и Dispatch Dubplate (за дъбплейти).

През годините отрядът от артисти, който Ant успява да сформира, е доста внушителен. Повечето от имената са се превърнали в ключови фигури за съвременната дръм и бас сцена и то, благодарение на неговата подкрепа.

За последните 4 години Dispatch е издал албуми и сингли на Cern (‘Under Another Sky’, който зае 28-ма позиция в класацията ни за най-добрите албуми на 2014 г.), Octane и DLR, Survival и Silent Witness и NickBee, M-Zine & Scepticz (вижте интервюто ни и чуйте микса, който дуото състави специално за нас), SCARAmoss, Hybris, Skeptical, Dub Phizix, Nymfo, FD, Dabs, Break, Optiv и BTK, Sabre, Spinline, Halogenix и т.н, и т.н.

Сред последните издания е LP-то на DLR – ‘Seeing Sounds, което излезе на 9-ти март, а по-късно тази година очакваме и дългосвирещите албуми на Zero T и DBR UK!

–––––––––––––-

Stash!: Здрасти, Ant! Първо, да ти благодарим, че намери време за това интервю! Къде се намираш в момента? 

Ant TC1: В момента съм в моя „офис“. Това е мястото, където върша цялата счетоводна дейност  – доста скучна, но жизненоважна за ролята ми работа.

St!: Като за началото, нека се върнем малко назад във времето. Разкажи ни как се зароди любовта ти към дръм и баса? 

AТ: Забърках се в цялата тази история много преди повечето хора. Зарибих се по един музикален жанр, който впоследствие се превърна в това, което днес разбираме под „дръм и бас“. Първо започнах да слушам рейв музика, след това преминах на джънгъл, а след това и на нещо, което хората наричаха „интелигентен дръм и бас“ (което, ако питате мен, e ужасно определение за музика, нямам представа как въобще се е зародило като понятие!)

vinyl-ant-tc1

St!: Разкажи ни малко повече за добрите стари времена. Предполагаме, че си започнал като диджей и впоследствие си се опитал да композираш своя собствена музика. Кога беше първият ти досег с грамофоните/плеърите? 

AТ: Плеърите въобще не съществуваха, когато започнах да пускам. Всъщност първият ми опит е свързан със смесването на две аудиокасети. Много от ранните рейв неща – или поне по-яките парчета, излизаха като сингли на касетки или плочи. След това, когато най-накрая можех да си позволя собствен грамофон, започнах да си купувам винили и 5-паундовите хартийки в джоба ми скоро се стопиха.

Първият си успешен пробив като диджей направих на 14 години в едно пиратско радио, след като бях пратил на някого 60-минутен микстейп, записан на аудиокасетка. Две години по-късно започнах да пускам и по нощни клубове. Тогава все още ме деляха две години от пълнолетието ми, респ. от правото ми да посещавам подобни места и да пия.

St!: Кажи ни едно паметно събитие, което помниш като диджей. 

AТ: Те са толкова много! Едно от най-големите обаче е, когато пусках след сета на LTJ Bukem и MC Conrad на един фестивал в Румъния (колкото и да се опитвам, не мога да си спомня името му). Беше около 2004-2005 година. Пусках пред 5000 души, което си е наистина голяма тълпа. Пуснах ‘The Simplest Thing‘ на dBridge към края на двучасовия ми сет. Часът беше около 5 сутринта, а слънцето точно изгряваше. Предната нощ не бях спал, участвах на събитието без хонорар, само с включени път и спане, но си спомням как си мислех в този специален миг, с този специален трак, в най-точния момент: „Това е нещото, с което искам и винаги ще искам да се занимавам „. Спомням си чувството, наистина силното чувство, на радост и удовлетворение в компанията на публиката.

St!: В днешно време изглеждаш по-зает от всякога
. През уикендите обикаляш света, а през седмицата работиш за Dispatch и Metalheadz. Какво ще кажеш за твоето свободно време, как го прекарваш най-добре?

AТ: Нямам свободно време. Или ако имам, то е много малко. За мен работата ми си остава моето хоби, а парите са просто допълнителен бонус. Ако не гледах понякога на това като на работа, вероятно никога нямаше да изпитвам нуждата от свободно време за себе си.

St!: Намираш ли за трудно това да даваш тласък на нови и не толкова добре познати артисти, като издаваш музиката им за лейбъла си? Как успяват музикантите да те впечатлят ? 

AТ: Това, че някой артист е нов или не толкова известен, никога не е било определящ фактор за мен. Аз съдя музиката, която ми пращат, само и единствено по нейното качество. Наистина не ме е грижа дали авторът е „продаваем“, дали е от Лос Анджелис, Лондон или Лийдс, или от където и да е. Нужно е музиката просто да трогне ушите ми. В момента има толкова много хубави продукции, каквито не е имало никога до сега.

Gerra & Stone са добър пример за гореспоменатото. Влюбих се в музиката им още от самото начало и просто исках да я издавам. Те получават добър отзвук, както и подкрепата на много други диджеи на сцената. Не е имало някакъв велик план за тях като нови артисти. Просто вяра в тяхната музика.

St!: Издаваш много плочи, но кога беше последният ти сет само с винили? 

AТ: Мисля, че беше в Leeds (родният ми град) преди няколко месеца.

St!: Ясни са всички имена от тазгодишното издание на Outlook Festival, а
 ние сме големи фенове на Run The Jewels! Гледал ли си ги на живо до сега? 

AТ: Не, но наистина с нетърпение очаквам да ги видя в действие. Ще трябва да се постарая да не съм на работа по време на тяхното участие.

St!: Преди две години екипът на 
Future Sounds of Sofia ви покани със Survival тук, в София, и вие направо взривихте дансинга! Все още помним как пусна ‘Better Than Tomorrow’ на Fracture! За тези, които не са запознати със стила ти на диджей, как би описал звука и настроенията на сетовете си? 

AТ: Всичко зависи от това на какво се кефи публиката. Имам толкова голям музикален опит и, за щастие, огромна музикална колекция, събирана през годините (признавам, че съм вманиачен колекционер на музика). Сетовете ми са разнообразни, старая се да се съобразявам с мястото и времето. И ако трябва да съм честен, определено предпочитат по-дългите сетове.

Когато пускам, мога да съм гъвкав и същевременно да си направя кефа. Късметлия съм, че получавам толкова много музика всеки ден. Да не говорим за целия каталог от музика, който съм натрупал през последните 26 години. Ясно е, че никога няма да успея да запълня колекцията си докрай. Имам чувството, че горните етажи вкъщо скоро ще пропаднат и навсякъде ще се разхвърчат плочи. Събирането на винили си е една непрекъсната мания и това е нещо, от което не мога да се отърва.

От мен, като диджей, може да очаквате да чуете дълбока музика, писана с душата, както и някои стари неща и един куп нови парчета, които едва ли някой в публиката е чувал преди.

St!: Имаше ли възможността да опиташ нещо от националната ни кухня, да видиш някакви исторически забележителности или да чуеш българска музика, когато беше тук последно (на Horizon Festival в Банско)? 

AТ: За мен мусака, моля! Доколкото разбрах (съжалявам, ако греша!), ястието  си е ваше, а не на гърците. Последния път като бях тук, полетите ми бяха много сбити (кацнахме късно вечерта, а на следващата сутрин трябваше да си тръгнем много рано). Така че освен партито (забавлявахме се малко в повече, отколкото трябваше, ако трябва да съм честен), успяхме единствено да хапнем добра храна и да се разходим из нощните улици на града. 

St!: На Horizon Festival, ти разцепи… отново! Трябва да изкажем поздравленията си към Джим (Om Unit), както и към целия екип на Metalheadz. Какви са впечатленията ти от фестивала? 

AТ: Беше страхотно, наистина се изкефих, много специално място. Организацията беше много впечатляваща – от начало до край. Може пак да дойде догодина, ще видим. 

St!: Успя ли да видиш и да се срещнеш с някои от останалите артисти, участващи на Horizon? 

AТ: Moodymann – винаги съм му бил голям фен.  Move D пък е един от любимите ми диджеи. Той винаги пуска брилянтно пред публика, не допуска никакви грешки. Също и Om Unit (страшно много обичам музиката му) и Alexander Nut. Общо взето всички артисти в лайнъпа бяха много добре подбрани, така че ми е трудно да посоча кои бяха звездите на фестивала.

St!: Приличаш на човек, който обича да спортува. Успя ли да се отдадеш на някакви спортни активности по време на феста?  

AТ: Този въпрос да не го задавате, защото изглеждам така все едно съм се пускал многократно по лице по пистите, хаха? Иска ми се да имах повече време за спорт. Но днес всичко се свежда до работата с бири пред лаптопа. Все още ходя на тай бокс, с което се занимавам от доста време, но напоследък съм станал много мързелив и вече рядко се появявам в залата. 

AntTC1RESPECT_98

St!: Добре, надявамe се, че все още имаш малко търпение и желание да отговориш на последните ни няколко въпроса! Не може да удържим любопитството си, затова те питаме директно – какво се случва в студиата на Dispatch и Metalheadz? 

AТ: Занимаваме се с много проекти, имаме големи планове за тази година! Предстоят много повече сингли и ЕP-та. Графикът и на двата лейбъла е плътно запълнен, творим страхотна музика, която смятаме, че си заслужава да бъде разпространена. Наистина 2015 г. ще бъде една добра година. Няма никакви сериозни или драстични промени, просто много нова и хубава музика от наистина талантливи творци. 

St!: Имаш много колаборации с таланти като DLR, Мако и Survival. Очертава ли се нещо твое да излезе скоро на пазара? 

AТ: Да, със Survival работим по едно парче, което изисква още довършителни работи. Но това ще стане, след като се поосвободя малко. Надъхал съм се де. Също така с DLR направихме един ремикс на парче на Friske за Metalheadz, както и написахме трака ‘The Grip‘, който е част от албума на DLR ‘Seeing Sounds‘. Изглежда, че парчето се харесва на хората. Имаме и още един трак, който трябва да довършим. Иска ми се да имах повече време за композиране. Намирането на време си е наистина лукс за мен.

St!: Убедени сме, че DLR е голям шегаджия! Сподели ни някоя забавна история от времето ви, прекарано в студиото! 

AТ: Хаха, има една случка, но ще я запазя за себе си. Всъщност защо да ви лъжа, историите са твърде много. Добре, хайде! Един път с DLR се разбрахме да дойде в нас, за да работим по един трак (представете си „студио“ в една малка стая). По онова време работех с Cubase и бях подготвил няколко барабана за съответната песен, така че бяхме готови да започнем, веднага щом той дойде.

Посрещнах го на гарата и си хванахме такси до нас. Първото нещо, което забелязах, като се прибрах, беше липсата на мотора ми (всъщност скутера ми) на мястото, където обикновено го паркирах. Ядосах се супер много и след като попсувах и наритах една маса, се обадих в полицията да съобщя за кражбата. Помислих за всичко, което можеше да се е случило със скутера ми, като междувременно продължавах да губя разсъдъка си. Бях супер изнервен и просто нямаше как точно в този ден да започнем да работим по трака. Даже, доколкото си спомням, Jay се прибра у дома си!

Събудих се на следващия ден все още обезумял. Трябваше да отида до Лийдс и докато се качвах на влака, забелязах мотора си, паркиран точно на паркинга на гарата. Оказа се, че вечерта преди срещата ни с Jay, след като съм слязъл от влака, съм бил прекалено пиян, за да карам до нас, и съм си взел такси. Напълно бях забравил, че съм направил подобно нещо. Разбира се, автоматично бях заключил, че моторът ми е бил откраднат от пред нас, а се оказва, че единственото, което липсва, е мозъкът в главата ми.

Като се замисля, тогава май дори ударих една врата супер силно. Бях мега ядосан, хаха. Та, споменът ми се свързва предимно не с това, че не записахме никаква музика, а по-скоро със собствената ми глупост и откраднатия мотор, който всъщност се оказа, че не е откраднат!

St!: Хаха, доста яка история наистина! Поне си научил важен урок – да не пиеш, когато знаеш, че на следващия ден имаш записи. Благодарим ти още веднъж за отделеното време! Надяваме се да те видим/чуем скоро. Поздрави!

–––––––––––––––-

Повече за Ant TC1 ще намерите на:  

Official sitehttp://www.dispatchrecordings.com/
Twitter: https://twitter.com/anttc1 
Facebook:
 https://www.facebook.com/AntTC1
Soundcloud: https://soundcloud.com/anttc1

ant1-620x400

English version:

Believe us when we tell you that Ant TC1 is a busy man and, luckily, he found some time to have a little chat with us about his personal and public life! More than two decades since starting his carеer as a DJ, at the age of 14, Ant TC1 is today a name well known among the world’s Drum and Bass fanbase. Taking care of two of the most renowned drum and bass labels – Dispatch and Metalheadz, and while managing Outlook and Dimension festival, he still continues to DJ, produce, and… love his proffession!

Learn more about label and festival management, DJing, music production, hardworking and true faith in what you’re doing. From this interview you’ll also learn about Ant TC1’s second visit to Bulgaria (during this year’s Horizon Festival in Bansko) and his food preferences towards Bulgarian cuisine.

––––––––––––

Today, if you count yourself as a drum and bass fan (or at least аs an average one), the chance you’ve heard of Dispatch Recordings is great. This would hardly be the case without our hero Ant, though. He started the label back in 2001 and until now there have been more than 100 releases in the back catalogue, including tracks, singles, EP- and LP’s, samplers and other compilations. Not to forget to mention the Dispatch Limited and Dispatch Dubplate series!

During the years, the artist-squad that Ant managed to gather is pretty impressive, where most of the names became important figures on the drum and bass scene, thanks to his support.

For the last 4 years Dispatch released LP’s by Cern (‘Under Another Sky’, which took №28 in our best albums of 2014list), Octane & DLR, Survival & Silent Witness, NickBee, M-Zine & Scepticz (don’t forget to check out our interview and the mix the duo prepered specially for us), SCAR, Amoss, Hybris, Skeptical, Dub Phizix, Nymfo, FD, Dabs, Break, Optiv & BTK, Sabre, Spinline, Halogenix, and many, many more.

There is also the DLR – ‘Seeing Sounds LP that came out on the 9th of March, and full-lenght albums by Zero T and DBR UK coming out later this year!

aaaaant

Stash!: Hey, Ant! First of all, we’d like to thank you for taking the time to speak with us. Where are you right now?

Ant TC1: Right now I’m in my ‘office’ room which is where all the spreadsheet stuff gets done. It’s all the boring but very essential stuff for what I do in my roles.

St!: Let’s time travel a bit as a start. How did you fall in love with drum and bass? What/who were your main influences?

AТ: I got into this whole music thing a lot sooner than most. I got into a genre of music which D&B kind of eventually became in itself (depending on how you look at it). I first got into Rave Music, followed by Jungle, and what was then called ‘Intelligent Drum & Bass’ (which, if you ask me, was a horrible tag for the music, I don’t know how that name ever caught on!)       

St!: Please, tell us a bit more about the good old days. Our guess is that you started as a DJ and later on tried to make your own music. When did you first get in touch with the turntables/CDJs?

AТ: CDJ’s never existed at all when I first started. I actually started trying to mix 2 tapes together. A lot of the early rave stuff, at least the bigger tunes, came out as tape single releases as well as vinyl. Then, when I could finally afford some belt-drive turntable, I started buying vinyl and my pockets of £5-notes soon diminished.

I got my first lucky break at the age of 14 on a pirate radio, after posting somebody a mixtape on a 60-minute-TDK-tape. I then progressed to playing in nightclubs at 16. I was at that point 2 years shy of being legally allowed to go into them and drink!

St!: Tell us one memorable event for you as a DJ!

AТ: There’re so many! A big one is when I was performing following LTJ Bukem & MC Conrad‘s set at a festival in Romania (that I can’t remember the name of, no matter how much I try to!) It was back in 2004/2005. I played to 5000 people, which was a really big crowd, as I think it would be for anyone, lucky enough to do this. I played dBridge‘s ‘The Simplest Thing towards the end of the 2-hour set, near to 5 AM. The sun came blistering up. I’d had no sleep at all the night before and I did the gig for free with just the flights and a room covered. But I remember thinking at that special moment, with a special tune, at just the right time: „This is what I wanna do still and I think I always will„. I remember a feeling, a really strong feeling, of joy with the crowd at that point.

St!: It looks like you are being busier than ever. During the weekends you tour the world and during the week you work for Dispatch and Metalheadz? How about your free time, what’s the best way of spending it?

AТ: There is no free time, or at least very little. Тhis is still a hobby to me and the money/wage is just a bonus. If I sometimes don’t see this as a work, I’ll probably never feel I need any free time for myself.

St!: Do you find it hard to give new and not so well known artists a boost by releasing their music on the label? How do musucuians manage to impress you?

AТ: This has never been a factor for me. I judge demos on their quality alone, and that’s as far as it goes. I really couldn’t care less if the artist is „marketable“, from Los Angeles, London or Leeds, or anywhere on this planet. They just have to excite my ears. There’s so much good music around right now. This happens more than ever of late.

Gerra & Stone are a good example of what I said earlier. I loved their music at a very early stage and simply wanted to release it. Тhey’ve had a great response and get a lot of support from other DJ’s across the scene too. There was no masterplan for them as fairly new artists – just a belief in their music.

St!: You release a lot of records, but when was your last vinyl-only set?

AТ: Leeds, UK (my home city) a couple of months ago now, I think.

St!: All the names from this year’s Outlook Festival are announced and we are massive fans of Run The Jewels! Have you seen them live until now?

AТ: No, but I’m really looking forward to seeing them perform. I will very much have to try make sure I’m not working at that point when they are on stage.

St!: Тwo years ago the guys from Future Sounds of Sofia invited you and Survival here, in Sofia, and you totally destroyed the dancefloor! We still remember you dropping Fracture’s ‘Better Than Tomorrow’! For those who may not be familiar with you as a DJ – how would you describe the overall sound and vibe of your sets?

AТ: Depends on what I feel the crowd is feeling. I have so much history in this music, and luckily, I have a crazy collection of music to match my years (I’m an obsessive collector of music). I feel I can vary a lot in how I play, based on how it feels right there and then. To be honest, I definitely prefer longer sets anyway.

I can be flexible and additionally please myself too when I play, as I’m a lucky guy who gets sent so much music every day. Not to mention all the back catalogue of music I’ve hoarded over 26 years of being a music fan has really built up in a big way too. It’s a never ending collection, it seems. I think, my upstairs floors could burst open soon with vinyl flying all over the front room everywhere. Vinyl collecting especially is still such an ongoing obsession and it’s a habit I can’t drop.

When I do play expect to hear some deep music, written with some soul, some old stuff, and a heap of new stuff that might be unheard to anyone in the crowd.

St!: Did you have the chance to try any of our national food, see any historical places or hear any Bulgarian music last time you were here?

AТ: Moussaka all the way for me. I understand (sorry if I’m incorrect!) that the dish is one of your country’s dishes and not a Greek’s dish, right? The flights were quite tight last time (late evening landing in and early going back the next day). So, apart from having fun at the venue (too much in fact), we only had chance to eat some good food and see the streets at night.

Ant TC1-Zoe_Lower

St!: At this year’s edition of Horizon Festival, you absolutely smashed it… again! Gotta big up Jim (Om Unit), as well and the whole Metalheadz crew. What are your impressions of the festival?

AТ: It was great, I really enjoyed it! It was a very special setting and the way it was organised was all very impressive – from start to finish. Might be back next year, we’ll see, I guess.

St!: Did you have the chance to hear or meet any of the other artists on the Horizon’s list?

AТ: Moodymann – always been a big fan.  Move D is one of my favourite DJ’s and he plays brilliantly to a crowd without fail. Also Om Unit (love his music immensely), and Alexander Nut. Pretty much everyone on the line up is really spot on, though. So, it’s hard to choose highlights from them even.

St!: You look like a person who just LOVES sports, haha. Did you manage to try any winter activities while on the fest? 

AТ: Is that because my face looks like it’s hit the slopes so many times, haha? I do wish I had more time to but now it’s mostly work stuff on the laptop and beers. I do still go Thai Boxing which I’ve done for quite a long time now, but I’m really lazy on my trainer and rarely turn up at the gym anymore!        

St!: Okay! Hope you still have some patience and will to answer the last few questions! We can’t resist asking you аbout what’s in the pipeline for Dispatch and Metalheadz?

AТ: A wider number of album projects across both labels, big plans! Loads more singles and EP’s. Both labels have an already packed schedule of what I think is great music to be spread across 2015. Gonna be a good year.  No major/drastic changes, just heaps, more good music from some really talented artists.

St!:  You have a lot of collaborations with talents like DLR, Mako and Survival. Anything from you coming out soon? 

AT: Yeah, there’s a tune I’ve done with Survival I have to work on more when I get time, I’m keen on that one.  There’s also a remix me and DLR did for Friske on Metalheadz.  I wrote a track called ‘The Grip‘ also with DLR which features on his ‘Seeing Sounds’ album. That track seems to be getting a lot of love. Аnd there’s another thing to get back on and progress too. I wish I had more time to write music, it’s definitely a luxury for me when I get the chance.

St!: We know for a fact that DLR is a proper joker! Share with us any funny story from the studio sessions!

AT: Haha, there is one but I’m gonna keep it close to my chest. In fact, why am I lying, there’re too many stories! Here goes one. There was this one time where I met DLR so we could work on a tune together at my place (imagine a „studio“ in a small spare room). I was using Cubase at the time and got some drums ready for a track so we could get going.

I met him at the train station he got off at, took a taxi with him back down to my place to get ready and on with the tune together. As soon as I arrived, I noticed my motorbike (well, actually a scooter) was missing from outside my house. And after getting really angry – swearing and kicking a table over, I called the police and reported it stolen. I did everything I could. Thought of everything I could think of, regarding what could have happened, whilst continuing to lose the plot (my mind). I was in too much of a state to start on the tune even that day and I think Jay even went home!

I woke up the next day still distraught. I had to go to Leeds. I was about to get a train when I noticed my bike parked right there in the local train station car park. It turns out the night before meeting Jay, I’d got off the train late at night after having drinks in the city, and I was far too drunk to drive my bike to my house from the station, so I jumped in a taxi instead. I totally forgot I’d done this and, of course, presumed my bike had been stolen from outside my own house where it’s usually parked and would usually be.

Turns out the only thing missing from anywhere were my brain cells inside my head. Thinking back, I even punched a door really hard. I was so angry, haha. The fond studio memory based around no music being written what so ever that day, but rather a memory of nothing but my own stupidity and a missing bike that was never missing!

St!: Haha, what a story indeed! At least you learnt an important lesson – never get drunk the night before a studio sessiosn! Thanks again for your time, sir! Hope to see/hear from you soon. Respect!

–––––––––––––––-

Find more about Ant TC1 at:           

Official sitehttp://www.dispatchrecordings.com/
Twitter: https://twitter.com/anttc1
Facebook:
 https://www.facebook.com/AntTC1
Soundcloud: https://soundcloud.com/anttc1

Тагове: , , , , , , , , , , , ,

0 мнения

Бъдете първият, оставил мнение!

Оставете мнение


Nice Theme
WordPress Themes