Stash! – интервю с Radio*Zastava (Италия) / Stash! – interview with Radio*Zastava (Italy)

Интервюта — От на февруари 25, 2015 в 00:00

Дни преди участието си в София бандата Radio*Zastava успя да ни отдели няколко минути (или часа?), за да отговори изчерпателно на въпросите, които им подготвихме преди изявата им на BrazzoBrazzie Festival.

(Scroll down for the English version)

Те са щури, те са забавни, те са енергични и са винаги на път. Те са 8 на брой и са разнородни – както по музикалния си произход, така и по демографския си такъв. Освен това те имат опит в свиренето на 20 метра над земята, а музиката им изгражда светове, в които преживяванията приемат формата на великани.

Ако всичко това ви звучи като цитирано от страниците на някоя книга на Тери Пратчет или на Робърт Ранкин, ще ви разочароваме, защото това са реални персонажи, които от 2005 година насам действат заедно като „междукултурен“ музикален проект под наслова Radio*Zastava!

На вашето внимание представяме господата: Gabriele Cancelli (тромпет и корнет), Nico Rinaldi (алт-саксофон), Leo Virgili (тромбон и вокали), David „Yatta“ Cej (акордеон, баритон и вокали), Marco „Von“ Kappel (хеликон), Predrag „Pedja“ Pijunovic (тъпан), Stefanino Bragagnolo (барабани и перкусии) и Wallace Grison (тенор и баритон-саксофон).

Макар условно да се подвизават като италианска брас формация от Гориция, историята им започва да се пише едновременно на италиански, немски, словенски, сърбо-хърватски и босненски. Това именно са корените, с които членовете на Radio*Zastava се свързват. Те са известни с еклектичното си звучене (суинг, рок, пънк, реге, съчетани с електронни (груув) елементи и др.) и с невъобразимия си чар на сцената, на на който успяхме да станем свидетели на 20 февруари в Sofia Live Club по време на тазгодишното издание на BrazzoBrazzie Festival.

Stash!: Какъв е град Гориция (Италия)? Отразява ли вашата музика неговото „звучене“?

Radio*Zastava: Гориция, на словенски Горица, от историческа гледна точка може да бъде определена като спойката между славянската, италианската и германската култура. Градът е бил център на сражения през целия 20-ти век, претърпявайки големи поражения по време на двете Световни войни. Повече от 40 години Гориция е била разделена от своя хинтерланд, съответно и жителите били разделени от своите близки, чрез т.нар. „желязна завеса“. Градът се превръща в главна връзка между Източна и Западна Европа и става известен като най-отворената граница в Европа – затова и хората започнали засилена контрабандна дейност на всякакви стоки.

В същото време започват да се размиват границите между различните култури. По-късно, по време на югославските битки през 90-те години, много бежанци от Югославия идват в Италия именно през Гориция. Така много от тях намират в лицето на града своя нов дом. Един от тези представители е нашият басист Педя.

Както посочихме вече, Гориция е център, около който се извършва хомогенизацията на различни култури. Затова трудно е да мислим Radio*Zastava като изразяваща единствено характера на Гориция или като банда, която произлиза от този град. Ако звукът на Гориция е звукът на съжителство, същото може да бъде съотнесено към нашата музика. Причината е, че всеки от нас има различен музикален бекграунд – от класическа и традиционна фолк музика, до сжаз, пънк, реге, брейкбийт… Това, което правим ние, е да съчетаваме опита си, с цел да задоволим потребности и вкуса на всеки един елемент на тази формация. Трудно е, но когато се получава, резултатът е нещо оригинално, което на всичкото отгоре отразява напълно и нас самите.

radio-zastavamaxresdefault

St!: Кое ви вдъхновява да продължавате да правите музика?

RZ: Ние се чувстваме млади, понякога дори като деца. Всичко опира до любознателността. В момента имаме страшно много идеи, които сме нетърпеливи да преобразим в нови песни. Имаме също така и доста стари неща, върху които не сме имали време да работим. Но всяка година събираме нов опит или откриваме по нещо ново. По този начин се развива и нашия музикален светоглед.

От няколко години насам се опитваме да обновим стила си, така че той да превъзмогне границите на традиционното акустично звучене. За новите песни планираме да добавим няколко ефекта, може би някои синтезарни звуци, което съвсем няма да навреди на музиката ни. Целим това единствено да се превърне в черешката на тортата, където главен герой ще си остане добрият стар акустичен звук на нашите инструменти.

За да отговорим с две думи на вашия въпрос обаче, ще кажем, че музиката ни постоянно се развива и затова ние постоянно намираме вдъхновения. Без дори да ги търсим умишлено.

St!: Къде се срещнахте? Сигурно има някаква история зад различния ви музикален произход? Кое е нещото, кеото ви събра заедно?

RZ: Ние сме приятели още от преди да се съберем като музиканти. В началото на 2000-та някои от нас бяха част от духов оркестър, a други бяха членове на фолк и джаз триа и квартети. Това беше, докато, през 20005 г., един странен уличен музикант от Венеция искаше да буукне, да ангажира, 6 музиканти за своя луд карнавал. Това беше първото ни съвместно участие – всички заедно. Супер много се изкефихме. През последвалите години още двама артисти се присъединиха към нас (което означава и още два музикални бекграунда в групата)… и ето ни в пълен състав!

St!: Как се е променила музиката ви за 9-те години, през които сте заедно?

RZ: Групата ни се роди и прекра „детството“ си като балканско-клезмерски (клезмер – еврейска музика, бел.ред) ориентиран духов оркестър. Когато започнахме, музикалният характер на Централна и Южна Европа бяха основно езиците, върху които изградихме нашата банда. Скоро след това решихме да започнем да пишем собствени композиции. От този момент нататък всичко започна да се касае до търсенето на такова звучене, което най-добре да ни представя като музикален колектив, и което, същевременно, да звучи оригинално и отличаващо ни от другите. Този процес все още не е завършен. Но смятаме, че се справяме добре.

St!: Музиката ви е наситена с енергия! Как процедирате при нейното създаване – групов процес ли е това или по-скоро някой от вас е движещият елемент?

RZ: По-скоро е колективен процес. На корицата на последния ни албум ‘Silentium’ може да прочетете, че всичките ни песни са съставени и аранжирани от човек на име Rudolph Zastava – той не е нищо друго освен нашата колективна идентичност! По време на репетициите всеки от нас може да изникне с някаква идея (мелодия, баслиния, барабанен лууп). И, ако идеята ни се стори достатъчно добра, обединяваме усилията си около нейното реализиране.

Понякога се случва крайният резултат да е напълно различен от това, което сме планирали в началото, но това не е важно. Самата идея е стартовата позиция и опорна точка на последващия креативен процес. Най-важното нещо за енергията, за която говорите, е, че всеки един от нас може да бъде определен като автор на всичките ни песни. Затова и всеки един от нас винаги дава най-доброто от себе си. Това ни поддържа заедно – в музиката и в живота.

St!: Къде се чувствате по-комфротно – по време на студийните или по време на живите сесии?

RZ: Опитът ни е изцяло насочен към живата музика. Това е и начинът, по който записахме и първия си албум. Свирейки близко един до друг, дишайки заедно, осъществявайки постоянен зрителен контакт – всичко това провокира едни по-дълбоки чувства по време на музикалните сесии, а и помага на всяка една музика да звучи по-добре. Затова и репетициите ни, както и самият креативен процес зад всяка композиция, са изцяло на лайв. Въпреки това, търсенето на ново звучене ни наведе на мисълта, че и работата в студиото не е за пренебрегване. Днес това дали сме в студиото, или на живо, зависи преди всичко от това, което искаме да направим. Плановете и желанията ни се отнасят от песен до песен. Дори и да се имаме за малко старомодни, знаем много добре колко важна е ролята на съвременните технологии в процеса на създаване на мзуика.

St!: Как публиката от различните краища на света реагира на вашата музика? Усещате ли някакво различно настроение на различните места, на които свирите?

RZ: Свирили сме почти навсякъде – от най-лудите немски бърлоги, до най-големия театър в Санкт Петербург. Това, което сме забелязали, е, че всяка страна си има своите подходи и предпочитания по отношение на промотирането на събитията си. Но това не се касае само до това, че говорим за различни държави, а по-скоро до начина, по който всяко едно правителство се отнася към културната сфера на своята страна. Реакцията на различните публики е в голяма степен продиктувана от тяхната културна среда. От тази гледна точка всяка държава е различна, не може даже да става дума за сравнение.

От многото ни пътувания из Европа сме стигнали до заключението, че „шоу“ и „музика“ са две съвсем различни неща. Двата сценария са следните: понякога публиката иска просто да танцува без да отдава кой знае какво значение на това, което се свири или на начина, по който се свири. На други места обаче можеш да свириш дори само по долно бельо и на никого няма да му дреме, защото тези хора не ги интересува нищо друго освен музиката. Това, което се стараем ние да направим, е да балансираме двете неща – шоуто и музиката. Когато танцьорите започнат да слушат, а слушателите да танцуват, означава, че сме открили златната среда. Това е моментът, в който можем да кажем, че сме постигнали целите си, без значение за коя държава става въпрос.

St!: Смятате ли, че това, че сте свирили пред публика, начисляваща 20 000 души, е променило вас и вашата музика по някакъв начин?

RZ: Това се случи през 2013 г. по време на Фестивала по тромпет в Гуча. Тогава ние взехме втора награда от международното състезание по брас музика. За първи път бяхме там през 2006 г., само като посетители. Тогава никой от нас даже не си е и мечтал да свири на тази сцена. Но след 7 години това се случи. И повярвайте ни, да свириш традиционно сръбско коло в сърцето на Сърбия и да виждаш как сърби танцуват на тяхната традиционна музика, беше невероятно! Всички ни побиха тръпки. Да добавим и че по време на това ни участие традиционната балканска музика беше вече част от нашето минало като музиканти. Затова не можем да кажем изцяло, че точно тази случка е променила начина ни на създаване музика. Но със сигурност беше потвърждение, че се движим в правилната посока.

radio-zastava-foto_2

St!: Къде бихте желали да свирите, където все още не сте имали възможността?

RZ: Това е твърде сложен въпрос. Както казахме по-рано, винаги търсим ситуации, в които да съчетаем в точните пропорции шоуто с музиката. Затова не можем да кажем, че бихме желали да свирим на това или на онова място. Но ако можем по някакъв абстрактен начин да обрисуваме някое място, на което много ще се радваме да свирим, фестивалът BrazzObrazzie е едно от тях.

St!: Кое е най-странното място, на което сте свирили, или на което са ви предлагали да свирите?

RZ: Попадали сме в страшно много странни ситуации, но най-странната от тях със сигурност беше през 2010 година, когато трябваше да свирим седнали в клоните на гигантско плажно дърво на 20 метра над земята, с крака, висящи във въздуха. Да, всички бяхме обезопасени с въжета, но чувството беше невероятно, особено след като самата корона на дървото действаше като своеборазнa резонаторна кутия. Този опит беше за нас невероятно удоволоствие.

St!: Кои изпълнители бихте ни препоръчали, които задължително трябва да чуем?

RZ: Ще препоръчаме нещо съвсем различно от това, което, може би, очаквате – Natalia Molebatsi и The Soul Making. Natalia Molebatsi е южно-африканска поетеса, която е доста популярна в своята страна. Soul Making пък е една банда от нашия регион. Силата, която блика от текстовете на Natalia, заедно с вълшевното звучене на Soul Making, е нещо, което задължително трябва да се чуе (и види)! Убедени сме, че този проект заслужава много по-голямо международно внимание. Трудно е да се намери подобно качество едновременно и в звученето, и в текстовете. Нпременно ги чуйте!

St!: Много ви благодарим за отделеното време! Желаем ви успехи и до нови срещи… по света!

Повече за Radio*Zastava ще намерите на:

Official site: http://www.radiozastava.com/
Facebookhttps://www.facebook.com/radiozastava
Soundcloudhttps://soundcloud.com/radiozastava

Гледайте цялото участие на Radio*Zastava от Sofia Live Club:

English Version:

They are crazy, they’re fun, they’re energetic and are always en route. They are 8 and are heterogeneous – both musically and demographically. They also have experience in playing 20 meters above the ground, and their music creates worlds where the feelings take the shape of giants.

If all this sounds to you as a quotation taken from a Terry Pratchett or Robert Rankin’s book, we’ll disappoint you, because those characters are real and since 2005 they work together as a multicultural musical project under the alias of Radio*Zastava.

We’re glad to present to you those fellows: Gabriele Cancelli (Trumpet & Cornet), Nico Rinaldi (Alto Sax), Leo Virgili (Trombone, Vocals), David „Yatta“ Cej (Accordion, Baritone, Vocals), Marco „Von“ Kappel (Helikon), Predrag „Pedja“ Pijunovic (Tapan), Stefanino Bragagnolo (Drums & Percussion) and Wallace Grison (Tenor & Baritone Sax).

Although they are categorized as an Italian brass band from Gorizia, their history started writing itself in Italian, German, Slovenian, Serbo-Croatian and Bosnian languages. Those exactly are the roots that all the members of Radio*Zastava are sharing with each other. The band is mostly famous for its eclectic sound (swing, rock, punk, reggae, mashed up with sonic elements) and its charming performances on stage, which we had the honor to witness on the 20th of February at Sofia Live Club during this year’s BrazzoBrazzie Festival.

Stash!: What’s Gorizia like? Can we find its sound in your music?

Radio*Zastava: Gorizia, Gorica in Slovenian, is a historical touching point between the Slavic, the Italic and the Germanic culture. The city was a hardly contended spot through the entire 20th century, suffered heavy damages and human losses from both world wars. For more than 40 years it was divided from its hinterland (and so the inhabitants from their relatives) by the so-called „Iron Curtain“ and became the main contact point between Eastern and Western Europe. Nonetheless, it was renowned as the most open border in Europe. People used to smuggle quite everything.

In the same way, exchanges were strong even on the cultural level. Later, during the Yugoslavian wars in the Nineties, lots of refugees from former Yugoslavia came to Italy right through Gorizia. Many of them found their new home in this city… one of them is our bassdrum player Pedja.

So, as Gorizia is a melting pot of various cultures, it would be quite funny to think on RZ as on a band-shaped Gorizia, or a Gorizia-shaped band. If the sound of Gorizia is the sound of coexistence, the same can be applied to our music. That’s because every one of us has his own musical background – from classical music and traditional folk till free jazz, punk, reggae, breakbeat… What we do is to mix our different experiences in order to get something that can satisfy the demanding tastes of every single element in this band. It’s hard, but when it works, the result is something original and that represents us in a very strong way.

radio-zastava-foto_1

St!: What inspires you to keep making music?

RZ: We feel young. Sometimes even childish. But it’s all about curiosity. At this moment, we have a lot of new ideas that we can’t wait to convert radio-zastava-logointo new songs. And we also have tons of „old“ stuff on which we have not yet had time to work on. But every year we collect new experiences or discover something new and so our musical taste keeps evolving.

From a couple of years, we’re trying to upgrade our sound in order to pass the limits of the traditional acoustic instruments. For the new songs we’re thinking on adding a couple of effects, maybe some synth line. However, this must not „kill“ our music; it should be just the cherry on top, whereas the main character must always remain the good old acoustic sound of our instruments.

To briefly answer your question, our music is constantly evolving and that’s why we are constantly finding new inspirations. Even without searching for them.

St!: Where did you guys meet each other, there must be a story behind your various cultural backgrounds? What drew you together?

RZ: We are friends before musicians. In early 2000’s some of us played in a marching band, others in smaller, folk & jazz-oriented trios and quartets. That was until, in 2005, a weird street artist from Venice wanted to book six musicians for his crazy Carnival show. That was our first gig all together and we immediately liked it. In the next years we added up two more musicians to our band (that also means two more musical backgrounds)… and here we are.

St!: How has your music changed over the 9 years you’ve been working together?

RZ: We were born and grew for the first couple of years as Balkan & Klezmer-oriented marching band. When we started, the sounds and the rhythms from Central and Southern Europe were the common language which we built out the band over. Quite soon we decided to write our original compositions. From that point, it has been all about finding the sound that can be really representative for us as musicians and at the same time something original and distinctive for the band. It took a lot of years and it’s not yet finished, but we think we’re doing it quite well.

St!: There’s a lot of energy in your music, how do you go about creating it? Is it a group process or is there a more pronounced writing figure in the band?

RZ: It’s quite completely a collective process. On the cover of our latest CD Silentium you can read that all of our songs are composed and arranged by a man called Rudolph Zastava: he’s no one but our collective identity! At rehearsals every one of us can bring an idea (a melody, a bass line, a drum loop…), and if the idea seems good enough, we all join our thoughts and work on it together.

Sometimes the final result is completely different from the starting point… but this is not really important, maybe the initial idea was just functional to the creative process that followed. The most important thing for the energy you’re talking about is that every one of us can be considered an author of all the songs, and so every one of us always gives his best when playing. This keeps us together, in music and in life.

St!: Do you prefer live or studio settings? Where do you feel most at home?

RZ: Our background is strictly live and right this way we also recorded our first CD. Playing close to each other, breathing together, the constant eye contact – all that allows a deeper feeling when playing and makes every music sound better. That’s why our standard rehearsals and the creative process behind every single composition are absolutely unplugged. However, the search of new sonorities brought us to the point that we needed studio work as well. Today, live or studio, it depends from what we want to do, our needs are different from song to song. Even if we can consider ourselves a bit „old school“, we do know quite well how much technology can be helpful in the creative process.

radio-zastava

St!: How do crowds from different parts of Europe react to your music? Do you feel like there’s a different flavour everywhere you play?

RZ: We played quite in every situation, from the craziest German squat to the biggest theatre in St. Petersburg. What we have noticed is that every country has its own approach and preferences in promoting the music events. But this is not a matter of countries, rather a matter of how much the governments are supporting culture, because the reaction of the different crowds depends in the major part from their cultural environment. From this point of view, every country is different, you can’t even compare them.

So, by travelling quite a lot across Europe, we understood that „entertainment“ and „music“ are two complementary things, not the same thing! The two extreme points of this wide spectrum of nuances are that sometimes the crowd just want to dance without paying too much attention on what and how you’re playing, whereas in other places you can play even in underwear, because people doesn’t give attention to nothing but your music. What we do is always trying to find the perfect balance between entertainment and music: when the dancers start to listen and the listeners start to dance, that’s the moment when we can say that we fully reached our goal, no matter which country we’re talking about.

St!: Do you think having played in front of 20 000 people somehow changed the way you make music?

RZ: That happened in 2013 at the trumpet festival of Guča, where we got the 2nd prize at the international brass band contest. We were there for the first time as visitors in 2006 and that time nobody of us could ever dream about playing on that stage. But seven years later it happened. And believe us, playing a traditional Serbian kolo in the heart of Serbia and seeing all that Serbian people dancing at their traditional Serbian music was outstanding. We all had goosebumps. But we must also say that when we performed in Guča, the traditional Balkan music was already part of our past. That’s why maybe we can’t say that this experience really changed our way of making music, but for sure it was another signal that we’re going in the right direction.

St!: Where do you want to play but haven’t had the chance to yet?

RZ: This is really difficult question. As said before, we’re always looking for situations that can combine music and entertainment in the right proportions. So we can’t answer by saying that we would like to play in this or in that place. But just by trying to depict in an abstract way what are the feelings we’re looking for and what kind of events we’d love to take part in, BrazzObrazzie Festival is one of them!

St!: What’s the weirdest place you’ve played or been offered to play?

RZ: We outlived quite a lot of strange situations, but the weirdest one was for sure in 2010, when we played sitting up to 20-meters above ground, on the branches of an enormous beech tree, with our legs dangling in the void. Yes, we were all insured with ropes, but the feeling was incredible, even because the crown of that tree revealed itself as an outstanding resonation chamber. Playing there has been a chilling pleasure

St!: Tell us some artists you’re feeling right now who we should definitely check out?

RZ: We would suggest something completely different from what you maybe expect: Natalia Molebatsi & The Soul Making. Natalia Molebatsi is a South-African poetess, widely renown in her country, whereas The Soul Making is a band from our region. The strength of Natalia’s poetry combined with the magic sound alchemies provided by The Soul Making come together in a must-see (and hear!) show. We’re sure that this project deserves greater attention on the international level. It’s hard to find that quality both in words and in the music. Check them out!

St!: Thank you for taking the time! We wish you good luck and see you some time in the future… somewhere around the world!

Find more about Radio*Zastava at:

Official site: http://www.radiozastava.com/
Facebookhttps://www.facebook.com/radiozastava
Soundcloudhttps://soundcloud.com/radiozastava

Тагове: , , , , , , , , ,

0 мнения

Бъдете първият, оставил мнение!

Оставете мнение


Nice Theme

Nice Theme
WordPress Themes