Най-добрите албуми на 2014 година!

Ревюта — От на януари 21, 2015 в 12:53

Отново решихме да обобщим (този път в една статия) най-силните албуми от изминалата година според нас. Вижте какво ни впечатли през 2014 г. и попълнете пропуските си.

За разлика от миналогодишната ни класация този път  ще спестим разтягането на локуми и писането на ревю за всеки отделен албум, като ще отделим повече внимание само на първите 5 от списъка.

За някои от албумите писахме през годината, а някои от авторите дори видяхме на живо и успяхме да интервюираме онлайн. С други пък тепърва ще се срещаме.

Първоначално, квотният обем на селекцията беше доста по-голям. Но след няколкократното прилагане на ситото, оставихме 50-те най-интересни и заслужаващи си LP-та, като (смятаме, че) запазихме максимална обективност и воля за разнообразие.

Сред присъстващите ще видите както много нови артисти и техните дебюти, така и стари кучета, които са спечелили симпатиите ни през годините.

Не можем да отречем влечението си към клубната – електронната, рапа и по-абстрактния и експериментален хип хоп. Не обичаме рамките и затова тук-таме ще видите и чуете малко инди, рок, джаз, соул, фънк и трип хоп.

Приятно четене И слушане!

01. A/T/O/S – ‘A Taste Of Struggle’ [Deep Medi Musik]
1

Дебютният албум на A/T/O/S  ‘A Taste Of Struggle’ е пълен с живот и душа. Това е безспорният ни фаворит и донякъде сме разочаровани от недооценеността му от страна на останалите музикални издания и съставителите на  класации. Още с излизането си през март дуото ни остави безмълвни. Моментът с неспособността да спрем да го слушаме през годината също е на лице (hint* най-добре звучи нощем). Може даже да си го пуснете за фон на четенето.

Дуото се състои от Amos и Truenoys – първата пее, а вторият продуцира музиката. Бийтовете са изключително силни, с акцент върху баса и дълбочината. Въпреки дъб, джаз, соул, хип хоп и даунтемпо елементите в музиката им, няма как да не направим асоциация с няколко от бристълските трип хоп банди от 90-те. Прекрасно е да чуем как Truenoys експериментира с темпото и как във всеки трак Amos успява безпроблемно да се впише с лирическите си излияния.

Истински вярваме, че това е хубава музика, която ще се хареса на всеки, осъзнал себе си и света, в който живеем, слушател. Изразяваме адмирациите си към Mala – човек, разпознаващ, оценяващ и обичащ качествената музика, който именно издава ‘A Taste Of Struggle’ на A/T/O/S. Не същото важи обаче за част от последователите на Deep Medi – дъбстеп аудиторията от типа „коне с капаци“, която свързва всичко издадено от лейбъла с дъбстепа и отрича всякакви други електронни жанрове.

Ако трябва да бъдем честни, може би албумът щеше да има по-голям успех, ако беше издаден от някой по-голям и популярен (в смисъла на комерсиален) лейбъл, но в края на краищата по-добре издаден отколкото не. А който си търси и слуша музика, (евентуално) ще го оцени и открие по един или друг начин. Брилянтен продукт!

02. Run The Jewels – ‘Run The Jewels 2’ [Mass Apeal]
2

Знаете, че сме нечовешки фенове на Run The Jewels, нали? Killer Mike и El-P са БРУТАЛНИ! През годината изписахме доста за тях, затова сега ще ви пощадим и само ще ви кажем, че в този албум освен тях в парчетата чуваме още Zack De La Rocha, Travis Barker, BOOTS, Gangsta Boo и Diane Coffee.

Повече за второто им LP може да си прочетете сами ТУК, както и да видите двете им излезли до момента видеа на тракове от албума: ‘Blockbuster Night Part 1‘ и ‘Oh My Darling (Don’t Cry)‘.

Ооо! Няма как да пропуснем и участието им в корицата на комиксите на Marvel.

За финал ви каним на 14-тия хип хоп фестивал в Чехия, където на 20-ти август ще можем да чуем дуото на живо!

03. GoGo Penguin – ‘v2.0’ [Gondwana Records]
3
Една от най-хубавите черти на ежегодните награди „Меркюри“ (Mercury Prize) е, че чрез тях много хора (включително и ние) научават нови и относително непознати артисти. Тази година сред тях бяха и манчестърското джаз трио GoGo Penguin, състоящо се от пианиста Chris Illingworth, барабаниста Rob Turner и басиста Nick Blacka. Запознайте се с магията им ‘v2.0‘.

(Ако сте си пуснали горното видео навярно сте усетили, че) Момчетата са мега зарибяващи и умело мешат джаз с електроника, трип хоп и класика. Бандата е сформирана в началото на 2012 г., като това е вторият им албум, който е записан в репетиционна зала без прозорци. Като артисти, оказали им влияние и вдъхновение, те посочват Aphex Twin, Four Tet, Massive Attack, Brian Eno, Arvo Pärt и Squarepusher, така че музиката им надминава модерния (електронен) джаз от кафенетата по Витошка.

Всички парчета в албума звучат изключително интригуващо и е трудно да се каже кое от кое е по-хубаво. Бандата звучи като едно цяло и лесно можем да усетим бликащата от инструментите креативност. След многократно преслушване на ‘v2.0’ вече с нетърпение очакваме и следващия проект на момчетата (а защо не и да ги чуем/видим на живо?). Ако и тази година трябваше да си изберем три първи албума – този щеше да е сред тях. 

04. D’Angelo and the Vanguard – ‘Black Messiah’ [RCA]

4

Един от безспорните шедьоври на 2014 г. е дело на Michael Eugene Archer, по-познат като D’Angelo, и носи заглавието ‘Black Messiah’. Всъщност това щеше да е безспорен шедьовар, независимо дали щеше да бъде издаден през 2010-та или през 2020-та година.

Michael е мултиинструменталист, певец, писател и продуцент от САЩ, а феновете му чакаха и чакаха… и чакаха нова музика от него през последните 14 години. От 2000 г. насам, когато излезе последният му албум ‘Voodoo’, придобил легендарен статут сред R&B/соул/фънк меломаните, артистът постепенно изчезна от очите на хората и камерите. През годините той имаше проблеми със закона, популярността и здравето си.

Албумът се появи буквално от нищото. В края на миналата година (15-ти декември) ‘Black Messiah’ беше пуснат на пазара без предварителна реклама и успя да разтърси мощно музикалните среди. Същото се случи година по-рано с едноимения албум на Beyoncé, който също така беше пуснат без предварително обявяване на 13-ти декември 2013 г. Друг е въпросът, че като виждания и звучене, двата продукта са доста различни. При певицата успехът бе чисто комерсиален, докато при D можем да кажем, че е музикален и артистичен.

В 56-минутното приключение, на което ни повежда D’Angelo, усещаме много по-разчупено звучене – както в живите инструменти, които използва, така и от вокалите и хумуристичните му на моменти лирики. Текстовете засягат теми за любовта, личните му проблеми и миналото му, екзистенциализма, та дори и политико-социални теми.

В ‘Black Messiah’ просто НЯМА слабо парче, като е препоръчително да го слушате на добра звукова система или поне на хубави слушалки.

Авторът споделя, че “Black Messiah не е един човек. Това е колективно усещане, че ние всички, заедно сме този лидер. D знае – буквално и преносно – в края на краищата любовта е пътят. Той не се оптива да бъде ничий ‘Черен Месая’, а по-скоро се надява да го пробуди вътре във всеки, който чуе неговите песни.

05. Alt-J – ‘This Is All Yours’ [Infectious]
5

През 2013 г. не направихме класация за най-добрите албуми от 2012-та, но дебютният ‘An Awesome Wave’ на Alt-J несъмнено щеше да е вътре. И то на първо място!

Групата в момента се състои от Joe Newman (китара/вокали), Thom Green (барабани), Gus Unger-Hamilton (клавирист /вокали) и Cameron Knight (бас), като първоначалният басист Gwil Sainsbury напуска в началото на 2014 г.

Момчетата се срещат и събират докато учат в университета в Лийдс, Великобритания, през 2007 г. Като деца на компютърната ера се появяват с неасимилиращия за търсачката на Google символ на главна буква делта („∆“, произнасящ се „Alt-J“) и песните си за математика, геометрични фигури и нови измерения.

Още с появата си Alt-J биват сравнявани с Radiohead, Coldplay, Muse и други, но това дори и не звучи смислено. За разлика от другите банди Alt-J имат доста увлекателно, палаво, игриво и дори забавно звучене. Важно е да споменем, че с дебютния си ‘An Awesome Wave’ те печлатя и награда „Меркюри“ през 2012 г.

В ‘This Is All Yours’ сме въвлечени в едно пътешествие до мястото, нарчено „Nara“. След интрото следва тракът Arrival In Nara’, след него ‘Nara’, за да завършим с напускането на „Нара (‘Leaving Nara’). Както и в предния албум, така и в този вокалите са много шантави и не е задължително да се говори или пее. Достатъчно е да се издават звуци. И колкото и да ви е смешно – получава им се и звучи добре! Звукът продължава да е същият – брутален с много бас, китари, синтезатори и ривърб ефекти. Ще го определим като експериментален инди и „арт“ рок, който си заслужава да чуете. 

06. Royal Blood – ‘Royal Blood’ [Warner Bros.]
6

07. Kimyan Law – ‘Coeur Calme’ [Blu Mar Ten Music]
7

08. Fink – ‘Hard Believer’ [Ninja Tune]
8

09. Flying Lotus – ‘You’re Dead’ [Warp]
9

10. Jungle – ‘Jungle’ [XL]
10

11. Chimpo – ‘Monkey Teef Mixtape’ [Girls Music]

11

12. Om Unit – ‘Inversion’ [Metalheadz]
12

13. FKA Twigs ‎- ‘LP1 [Young Turks]
13

14. Uncommon Nasa – ‘New York Telephone’ [Uncommon]
14

15. Hybris – ‘Emergence’ [Invisible]
15

16. Caribou – ‘Our Love’ [City Slang, Merge]
16

17. Ghostface Killah – ’36 Seasons’ [Tommy Boy Records]
17

18. Sam Smith – ‘In the Lonely Hour’ [Capitol, Method]
18

19. Cloud Boat – ‘Model Of You’ [Apollo]
19

20. The Bug – Angels & Devils’ [Ninja Tune]
20

21. Clarity – ‘Infinite’ [Samurai Music]
21

22. Andy Stott – ‘Faith In Strangers’ [Modern Love]
22

23. Sun Kil Moon – ‘Benji’ [Caldo Verde]
23

24. Brian Eno & Karl Hyde – ‘High Life’ [Warp]
24

25. Ulterior Motive – ‘The Fourth Wall’ [Metalheadz]
25

26. Anushka – ‘Broken Circuit’ [Brownswood Recordings]
26

27. Hatti Vatti – ‘Worship Nothing’ [New Moon]
27

28. Cern – ‘Under Another Sky’ [Dispatch]
28

29. Wiley – ‘Snakes and Ladders’ [Big Dada]
29

30. Lo-Fang ‎- ‘Blue Film’ [4AD]
30

31. Tokyo Prose – ‘Presence’ [Samurai Music]
31

32. 18+ – ‘Trust 2014’ [Houndstooth]
32

33. Calibre – ‘Shelflife 3’ [Signature]
33

34. Guts – ‘Hip Hop After All’ [Heavenly Sweetness]
34

35. Thom Yorke – ‘Tomorrow’s Modern Boxes’ [Self-released]
35

36. Technimatic – ‘Desire Paths’ [Shogun Audio]
36

37. Freddie Gibbs & Madlib – ‘Piñata’ [Madlib Invazion]
37

38. Jack White – ‘Lazaretto’ [Third Man, XL, Columbia]
38

39. Tricky – ‘Adrian Thaws’ [False Idols]
39

40. Truth – ‘Hollow World’ [Firepower]
40

41. Mac DeMarco – ‘Salad Days’ [Captured Tracks]
41

42. Lamb –  ‘Backspace Unwind’ [Strata, Butler]
42

43. Lil Herb – ‘Welcome To Fazoland’ [Self-released]
43

44. Ruth Koleva – ‘Ruth’ [Flatline Collective]
44

45. Ratking – ‘So It Goes’ [XL]
45

46. Proxima – ‘Alpha’ [Tempa]
46

47. Young Fathers – ‘Dead’ [Big Dada]
47

48. Icicle – ‘Entropy’ [Shogun Audio]
48

49. Lykke Li – ‘I Never Learn’ [LL Recordings, Atlantic]
49

50. Young Thug, Rich Homie Quan & Birdman – ‘Rich Gang The Tour Part 1’ [Cash Money Records]
50

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

0 мнения

Бъдете първият, оставил мнение!

Оставете мнение


Nice Theme

Nice Theme
WordPress Themes