Throwback Thursday (#7) Massive Attack – ‘Mezzanine’ (Virgin Records, 1998)

Ревюта — От на декември 18, 2014 в 11:13

Тази седмица в рубриката ни „Stash! – Throwback Thursdays“ разглеждаме легендите от Бристъл, Великопритания – Massive Attack и техния албум ‘Mezzanine’ от 1998 г.

Ако за пръв път сте чули Massive Attack през слушалките на Нео при първата му поява в „Матрицата (възможно е дори да не сте разбрали, че се е случило), ще ви върнем малко по-назад.

Бандата е сформирана през 1988 г., но макар в ранния си период да начислява доста артисти, ядрото се състои от Robert „3D“ Del Naja, Grant „Daddy G“ Marshall, Andy „Mushroom“ Vowles и Adrian „Tricky“ Thaws.

Квартетът се трансформира в трио през 1994 г., когато Tricky започва соловата си кариера. Впоследствие и триото се превръща в дуо през 1999 г., когато Mush напуска след продължително и нарастващо неразбирателство с 3D.

Момчетата издават първите си два албума ‘Blue Lines’ през 1991 г. и ‘Protection’ през 1994 г. и привличат вниманието на много хора в музикалните среди. Звездният им момент обаче настъпва през 1998 г. с днешния ни избранник – ‘Mezzanine’.

И до ден днешен това е най-ключовият албум в кариерата на англичаните, а мотив за подобно мнение е номинацията им за Mercury Prize. С първите си две LP-ТА те ни канят да се настаним удобно и да слушаме, но с третия ни показват нещо доста по-разтърсващо, провокативно и агресивно. Още от самата обложка лъха мрачно, футуристично и дистопично настроение.

MassiveAttack-wide

От ляво надясно: 3D, Daddy G, Mushroom.

Бандата започва да работи с продуцента Neil Davidge, с когото и до днес обменят опит. Заедно достигат нови висоти по отношение на звука.

В ‘Mezzanine’ прозира едно садистично усещане, една коварност, една злоба. И после – отново мрак. Китари, хипнотични спазми, боботещ бас. Много бас. Повече от всякога.

‘Angel’, ‘Risingson’, ‘Inertia Creeps’, ‘Dissolved Girl’, ‘Group Four’ и едноименият ‘Mezzanine’ са парчета, претърпяващи интересни метаморфози. ‘Man Next Door’ и ‘Black Milk’ пък напротив – през цялото време си остават монотонни, но все пак продължават да ни движат из тъмните музикални дебри. ‘Единствено Exchange’ и ‘Teardrop’ се явяват като някакъв източник на светлина.

Horace Andy е добър приятел на Massive Attack, като и в този албум чуваме гласа му в ‘Angel’, ‘Mane Next Door’ и ‘Exchange’. Прекрасният глас на Elizabeth Fraser е другият вокал в продукта, като тя пее в ‘Teardrop’, ‘Black Milk’ и ‘Group Four’. ВDissolved Girl’ звучи Sara Jay.

LP-то ‘Mezzanine‘ е по-смело, обиграно и чудовищно спрямо първите музикални произведения на групата. Авторите семплират артисти като The Velvet Undergorund, The Cure, Led Zeppelin, The Incredible Bongo Band, Quincy Jones, Isaac Hayes, Ultravox и други.

Докато ‘Protection’ и ‘Blue Lines’ звучат като два добре композирани албума, то Mezzanine се отличава с една уникална самостоятелност, с една израстналост. Той цъфти в пространството, като показва нещо по-голямо и дълбоко от тенденциозните рамки, в които се ограничава електронната денс музика по онова време.

Това е компютърна музика, насочена не към клубното пространство, а към домашното – към слушалките (да, Нео знае). Това безспорно е най-успешният труд на бандата до момента. Албумът е един качествен трип, на който трябва да се отдадете от начало до край.

Целият  ‘Mezzanine’ слушайте тук:

Повече за Massive Attack ще намерите на:

Official site: http://www.massiveattack.co.uk/
Twitter: https://twitter.com/massiveattackuk
Facebook: https://www.facebook.com/massiveattack

———————————————-

Четете още:

Тагове: , , , , , , , ,

0 мнения

Бъдете първият, оставил мнение!

Оставете мнение


Nice Theme
WordPress Themes