Трима тъмни балкански субекти (#2): Тримата зад обектива

Интервюта, Култура — От на април 7, 2014 в 12:43

Запознайте се българите, които правят България по-цветна.

Вече ви представихме първата част от кратката ни рубрика „Трима тъмни балкански субекти„, в която ви срещаме с успели, усмихнати и прекрасни млади хора, избрали да останат в милата ни родина, където именно да практикуват своята професия или хоби.

Това са хората, които правят България по-цветна, и които ние превръщаме в „лица на показ“, като ви разказваме какво ги вдъхновява и как успяват да се справят по тъмните балкански ширини. След като през март ви показахме едни поетични натури, сега е ред на нещо доста по-очевиднo, запечатано на снимка.

–––––––––––

Замисляли ли сте се, че както и да сте облечени, където и да сте и каквото и да е настроението ви, винаги може да попаднете под обсега на дебнещи фотографи, които след това да ви покажат пред минимум едно 500 човека аудитория? Да, мисълта е малко страшничка, но реално нещата са далеч по-забавни!

Вихрен, Благовеста и Михаил всъщност са хората, които ги правят забавни. Вихрен стои зад все по-бързо набиращия популярност сайт People of Sofia, a Мишо и Благосвета (Бети) ни представят от доста време прекрасно облечени градски типчета и типки в ulica.

Ние пък от своя страна проявихме небивала хитрост и решихме на свои ред да ги покажем пред вас! Трима снимащи търсачи на интересни лица – в „Трима тъмни балкански субекти“, винаги си е добра комбинация. Ето защо, ви предстои да разберете кой ви дебне в градинката до Народния докато си пиете бирата и кой засне приятелката ви с онази хубава рокля, докато беше с чуждо куче и съмнително алиби на Раковска.

u-lica-ppl-of-sofia

Апаратът щрака във флирт с милата ни София, а Вихрен, Мишо и Бети ни обясняват защо и най-вече как. Снимките са тайнствени, тъй като, както казва Вихрен, това е част от магията, а за въпросната магия следва в кадри по-долу.

Stash: За полицията, протокола и данъчните, вие сте… ?

Благовеста: Казвам се Благовеста и съм на 26 години. Обичам да се захващам с нови неща и да правя обрати в живота на 180 градуса. Вече няколко години съм в офис средите и ми се иска много скоро да променя това. По-конкретно се занимавам с Човешки ресурси, но истинските ми интереси са насочени към изкуството в различните му проявления. Най-скорошното такова са суинг танците. Иначе се озовах в това интервю покрай нашия симпатичен сайт u-lica.com.

Вихрен: Казвам се Вихрен Георгиев, занимавам се с търговия, а през свободното си време снимам.

Михаил: А аз съм Михаил и съм на 28 г. През „заетото“ си време се занимавам с маркетинг и реклама, а свободното напоследък прекарвам с моето „fixie“. От малък обичам да си скицирам и рисувам разни неща. Преди време рисувах кратки комикси, които, обаче, са достигали до не повече от 5 души…

Благовеста: Реално стигаха до повече, защото ги публикуваше във фейсбук…

Михаил: Покрай сайта u-lica.com открих друго мое хоби – фотографията. Освен снимките с дигитална камера, които правя за сайта обичам да снимам на лента, защото тогава старанието и тръпката са в пъти по-големи.

Мишо препоръчва:

St!: И ние си падаме по подобни неща! Та, като стана дума за старание, кажете ни за вашето такова и за мечтите, когато сте били малки. Накъде бяха насочени те?

Вихрен: Сега като се замисля, не мога да се сетя да съм имал мечти за някаква конкретна професия или нещо определено, което да върша. Бях доста емоционален, много влюбчив. Ежедневните ми хлапашки мисли бяха свързани повече с мечти за любови, красиви отношения и т.н., отколкото с някакви практични неща. Бях си фантазьорче малко аз… Илюзиите ми също бяха до голяма степен продиктувани от емоционалността ми: светът е едно красиво място, всички хора са добри, този, когото обичаш непременно трябва да те заобича на свой ред, красивите външно хора са красиви и вътрешно и т.н. Обичайните неща за един малко самотен тинейджър. (ние въздишаме, а той се усмихва)

Благовеста: Честно казано не си спомням да е имало нещо конкретно, като космонавт или певица например. Като цяло съм се пробвала в различни неща (все неуспешно, ха-ха) – балет, пиано, вокална група, рисуване… Може би и модата винаги ме е интересувала. Спомням си, че дори и моята по-голяма сестра се е допитвала до мен и винаги ми е имала доверие, когато съм ѝ препоръчвала различни „модни“ комбинации. Мечтите ми бяха свързани с това да порасна и да съм „голяма“, а илюзиите (сега осъзнавам) са нещо хубаво. Иначе съм завършила обикновена гимназия, МИО, а впоследствие и Човешки ресурси.

Михаил: Аз съм от семейство на художници и от малък съм знаел, че ще стана художник. Е, не се случи, но никога няма да разбера дали е за добро или не. Харесвам рекламата като вид изкуство, въпреки че повечето хора трудно биха я определили като такова.

Beti-Misho-3

(Мишо и Бети)

St!: Имало ли е моменти, в които сте искали да се махнете от България?

Благовеста: Пак, когато съм била по-малка. Според мен по-важното е да си щастлив без значение къде се намираш. Както се казва, не се знае какво губиш, когато печелиш.

Михаил: Съгласен съм с Бети – хората виждат в живота извън България много възможности, но това, с което реално се занимават там, не ги прави по-щастливи. Важна е нагласата, а аз обичам да виждам хубавите неща от живота.

Вихрен: Да. В момента много се замислям върху това. В миналото не, нямах време от работа и достигане на някаква стабилност да мисля за това.

St!: Мненията ви са доста различни, но пък и тримата правите неща, които си приличат и, по нашето скромно мнение, са доста свежи. Кажете ни как се роди идеята за сайтовете и колко време ви беше нужно да я осъществите?

Вихрен: Аз лично имам албум „PEOPLE“ във фейсбук още от 2009 година. Там качвах снимки на хора, заснети не само в Вихрен1София, но и на всички места, където съм бил – в провинцията, в чужбина, на мои приятели и познати. Стартирах с около 150 готови вече фотоса. Идеята – конкретно да ги обособя в страница и сайт само за София – дойде от подобни страници за други градове. И тъй като живея тук, това беше естественият избор на името и снимките.

Реших да не се приспособявам към популярни и известни вече като модел страници, а да следвам моя начин на снимане – класическа улична фотография, улавяща моменти от живота на града, без контакт със заснетия обект, непринудени и издебнати мигове. Смятам, че един подобен кадър съдържа в себе си много повече възможности за интерпретации и размисъл, че без насочване с определен текст или история всеки има възможност да намери нещо според собствения си мироглед. Технически не ми отне кой знае колко време. Една фейсбук страница се прави бързо и лесно. Сайтът, който между другото скоро ще има съвсем нов и различен дизайн и навигация, отне малко повече време.

Благовеста: Много пъти сме споделяли, че това е съвсем случайно хрумване, но може би се е зараждала известно време, без да осъзнаваме. Преди няколко години бях супер зарибена по всякакви блогове, сайтове, тенденции, „high-street“ брандове и т.н. Така реших, че ще е готино да се занимавам с нещо подобно. Започнах със собствен блог, който си остана само с една публикация (малко известен факт!), но никога не съм харесвала това да съм центъра на внимание и да занимавам целия свят с това какво съм облякла днес, какво съм си купила и т.н. По-скоро обичам да наблюдавам и да черпя вдъхновение от други хора. Създаването на сайта ни отне няколко месеца – до пълното избистряне на идеята, името, дизайна и т.н.

Beti-Misho-2

St!: Я, си признайте сега, коя ви е любимата локация за снимане и имали ли сте „инциденти“, свързани със снимачния процес?

Благовеста: Нямаме любими локации, въпреки че и те играят главна роля в това снимката да се получи добре. Дори сме коментирали, че трябва да измислят специално софийско издание на Photoshop, което да премахва всички коли, паркирали на всевъзможни места. Скандали не е имало, по-скоро игнориране или пък някой се прави, че не ни чува, докато му казваме „Здрасти, имаш ли нещо против да се снимаш за един сайт?“ Повечето хора, които снимаме не са професионални модели, така че е нормално да се притесняват, да прекалят с позирането и т.н. Но ние винаги се стараем да ги предразположим, когато това е възможно.

Вихрен: Напоследък ми е много любима една спирка. Ако можех, щях да снимам само там, докато не ми омръзне! Но все пак трябва да има разнообразие не само от хора, но и от локации. Иначе, любима ми е централната част на София – най-пъстра и разнообразна от гледна точка на типажи. Скандални случки не съм имал, а и не обичам да притеснявам хората до степен, до която да се стигне до скандал. Когато даден човек ме види и явно показва чрез жестове или мимики, че не желае да го снимам, спирам до там. Интересното за мен е, че по-голяма част от непознати хора, които съм молил да ги снимам, са ми отказвали. Може би не съм толкова комуникативен и не ги предразполагам… не знам. Също така смятам, че хората живеят доста некомфортно в собствената си държава и това се отразява върху самочувствието им. А един човек без самочувствие е много трудно да го накараш да ти позира.

Vihren-trima-balkanski-subekti

(Вихрен)

St!: Добре, без излишно позиране, кажете ни кой е любимият ви кадър?

Вихрен: Една от любимите ми снимки е от началото на протеста – едно много мило и красиво момиче, което ме видя, че го снимах и помолих да се усмихне. После я търсих дълго, за да и покажа снимката, защото много се гордеех с нея. Намерих я и бях удовлетворен, че и на нея ѝ е харесала. Иначе имам много любими, но те са свързани повече с мен и емоционалния момент, в който съм ги снимал, отколкото с хората на тях. А и все пак не е толкова важно кои са любими на мен.

Михаил: Моите любими са много, но като цяло са степенувани хронологично. С времето станахме по-добри в снимането, въпреки че имаме добри попадения и в самото начало.

Благовеста: Толкова много са… Но може би една от последните е тази. Като снимка от списание Burda, което толкова обичах, когато бях малка!

Beti-3

(Бети)

St!: Всичко много хубаво, но като хора, които снимате други хора, означава ли, че и вие обичате да бъдете снимани? А кога не искате (ама за нищо на света!) да попадате в кадър?

Михаил: Аз по-скоро съм зад обектива независимо дали снимам за сайта или за личния архив. А не искам да попадам в кадър на 70 години… под душа.

Вихрен: Не обичам мнoго да ме снимат. Задължително искам да се видя след това, за да си избера кадър. Суетен съм. Разбира се, мнозина биха си казали: „Как така не обича, а снима хората без да знаят“. Прилагам същото правило, каквото и за мен – избирам кадъра, на който човек изглежда добре и не бих го злепоставил. А за влизането в кадър… когато правя секс  не бих искал!

Благовеста: Както споменах по-рано, не обичам да съм центъра на внимание, но обичам да запечатвам различни моменти, за да не ги забравям. Преди време попаднах на един проект, в който авторът снимаше едносекунден клип във всеки ден от живота си в продължение на година. Все се каня и аз да направя нещо подобно. Да не искам да попадам в кадър за нищо на света… Може би няма такъв момент. Според мен трябва да се стараем да запечатваме всички моменти – и хубавите, и лошите.

Бети препоръчва:

St!: Добре, да станем сериозни за малко и да ви попитаме кога усетихте, че има успех това, което правите? Лесно ли се създават авторски идеи в България и може ли да се печели от това?

Благовеста: В началото не се замисляхме много за успеха. Пък и не само в началото. Просто излизахме, разхождахме се, правехме снимки и бяхме щастливи, когато всичко се получеше както си го представяме. Впоследствие започнахме да получаваме покани от различни списания, издания, сайтове, телевизии и беше ясно, че има голям интерес към това, което правим. Относно парите, изкарват се, да, но трябва да си отдаден изцяло и да посвещаваш много голяма част от времето си на него. В нашия случай това е все по-невъзможно, защото професионално сме заети в различни области и напоследък не ни остава никакво време.

Михаил: Хубавото в случая е, че хората усещат желанието, с което създадохме и развихме сайта и вярвам, чБети и Мишое заради това ни харесват. Винаги си личи, когато едно нещо е направено с комерсиална цел, а друго с желание и ентусиазъм.

Вихрен: Зависи какво разбираме под успех. People of Sofia в момента е най-популярната и посещавана платформа за фотография в България – с посещения от цял свят. На тази плоскост може да възприемем начинанието ми за успешно. Но от друга страна, успехът не е едностранчив. Би било погрешно да се възприема само в една посока. За мен успех е това да получа одобрението от важните за мен хора – хора, за които знам, че имат нужните знания, поглед, така да се каже, вещи в изкуството (с цялата условност, че това, което снимам е изкуство – нямам вътрешната убеденост, че правя „арт“). Много е важно в чия оценка се вслушваш и чия вземаш предвид.

Успех е и, разбира се, финансовата част, но това е въпрос, който тепърва ще развивам с този проект. В 21 век успехът непременно трябва да е съпроводен и с финансов такъв.  Няма какво да се правим на по-големи от парите – всичко в днешно време се прави с тях и за тях (макар и не само за пари). Идеята ми е доходите, които бих изкарал от проекта да се връщат за развитието на сайта. Имам доста идеи, така че дано… Може да ми пожелаете успех. Или по-побре направо да ми раздавате телефона на спонсори, хаха!

St!: От парите преминаваме към мечтите! Кажете ни за какво мечтаете, какво ви вдъхновява и каква е вашата формула за успеха? 

Благовеста: Аз си мечтая за свободно време, прекарано с близките ми хора. Мечтая си за повече кураж и импулсивни решения. Вдъхновява ме всичко, стига да имам правилната нагласа. Аз съм доста подвластна на настроенията си и един ден нещо може да ми харесва, друг ден – не.

Вихрен: Мечтите са ми съвсем обикновени. Да имам възможност да работя, да продължа да снимам и да ставам по-добър в това. Искам да имам възможност за повече пътувания. Формула нямам. Но съм сигурен, че човек трябва да е постоянен и упорит в желанията си, за да ги постигне. За вдъхновението не знам. То не е вдъхновение, а желание. Съзнателно или не, постоянно наблюдавам хората – интерес, върху който не съм се замислял сериозно от какво е продиктуван, а и не смятам за важно. Просто, когато видя нещо интересно за мен, ми идва да вдигна камерата и да го заснема. Нямам размишления от рода, че сега ще заснема еди какво си, чакай сега ще направя  една много яка снимка и подобни.

Михаил: В момента мечтая за една студена бира! Някои мечти не са чак толкова недостижими. Формула за успех нямаме, важно е да се чувстваш добре, когато вършиш нещо. Какво ме вдъхновява… Нагласата на човек е най-важна – и когато се вдъхновяваш, и когато вдъхновяваш.

Вихрен препоръчва:

St!: Какво да очакваме за в бъдеще от вас?

Вихрен: Като по-близка идея изложба или книга, ще видим кое ще стане по-бързо. Предпочитам нещата да си идват от само себе си и да следват естествения си ход.

Благовеста: Обмисляме разни неща, но към момента нямаме такова, за което да разкажем.

Михаил: Stay tuned.

St!: Ние сме си „tuned“, но я за последно – вместо да снимате милите хора, кажете им нещо, посъветвайте ги, как да са тук и сега?

Благовеста: Да се вслушват в себе си и да излязат от матрицата. Да обръщат внимание на дребните неща, да помагат на другите. Лично аз не измервам успеха с материални неща – ако човек успее да се справи със себе си, би бил достатъчно успешен. Да останат тук, защото местоположението не те определя като успял или не, ако това е, което си представят, че ще се случи извън България. От друга страна никой от нас не е живял в чужбина, така че, според мен, всеки трябва да намери собствена причина, за да остане в България. Ние определено сме я намерили!

Вихрен: Ама аз не искам да остават тук. Нека обикалят света и да гледат! Широкият мироглед може да не гарантира, но със сигурност помага за успеха.

Vihren

(Вихрен)

–––––––––––

Ние ви съветваме, независимо от избора ви да излезете или не от матрицата, да се пренесете в света на Бети, Мишо и Вихрен, като посетите техните сайтове: http://u-lica.com/ и http://peopleofsofia.com/

Автор: Михаела Самарджиева – Ми

Тагове: , , , ,

1 мнение

  1. Misho LONDONA казва:

    иБети e ostra pi4ka !

Оставете мнение


Nice Theme

Nice Theme
WordPress Themes