Tрима тъмни балкански субекти (#1): Тримата с перото

Интервюта, Култура — От на март 3, 2014 в 12:00

Март е тук, ние също и затова решихме в месеца на бялото и червеното, на националната гордост и на женските настроения да стартираме нова кратка рубрика. Предстои да ви срещнем с няколко сънародници, които са избрали да останат в България и да я направят значително по-приятно място за пребиваване.

В заглавието се говори за тъмни балкански субекти, защото често тези, които не дишат нашия въздух, не ни разбират много. На Балканите винаги е лично, а това, което обединява нашите трима герои, е че всички те са „мъжки момичета и момчета“. Поети, художници, артисти, режисьори, музиканти, икономисти, биофермери и чичо Ачо от съседния вход, са само малка част от хората, които ще ви показваме. Те са избрали да развиват своята професия, хоби или призвание на картата във формата на лъвче и това автоматично ни кара да им кажем едно голямо „БРАВО“!

В поредния ден, когато пролетта все повече се усеща по кожата и когато освен Националния празник на България – 3 март, празнуваме също и Световния ден на писателя, естествено решихме да започнем поетично.

poets-04

„Поезията е пич!“

Пролог: Късен следобед и късен студ на ул. Ангел Кънчев, в центъра на столицата. Екипът ни е в двора на Арт хостела, където освен изрисуваните с графити стени (и едни хора, които крещят, поради крайна житейска драма, свързана с някаква жена и мерцедеси) има още двама зъзнещи писатели и един агент. „Агентът“ се оказа и личен бодигард на единия от пишещите, но за това друг път.

Завръзка: На фона на прострени лавандулови чаршафи (същите като на фотографката ни) се появява третият заподозрян –  също писател. Той е сънен и е в един от „онези периоди“… Неволно се съгласява с останалите, че трябва да им се плащат вредни за това, че ги караме да се снимат на този студ и се нарежда до стената. След това следват обичайните поздрави от рода: „Май малко си напълнял“, „Иване събличай се!“, „Напълнял?! Не и от последния път, когато се видяхме. Но от първия може“, „Някой знае ли как се казваше един строителен елемент, такъв дето крепи нещата…“, „Ти не ни прегръщаш… Според мен сюжетът е, че не ни се кефиш особено“ и т.н.

Кулминация: Разговор, последван от драма и мистерия, с лек оттенък на проклятие.

Така горе-долу започна нашия роман в един късен февруарски следобед. Смятаме, че нямате нужда от бележки под линия за него, защото е достатъчно да знаете, че днешните ни главни герои са престъпно добрите с мастилото и перото:

  • Иван Димитров – автор на сборника с разкази „Местни чужденци” и на романа „Животът като липсваща лъжица“; автор на пиеса, която е поставена на нюйоркска сцена (в театър „Ню Охайо“) и на друга, играеща се в момента в Народен театър Иван Вазов  („Очите на другите„); в очакване на втория му роман „Софийски дует“;
  • Димитър Ганев – носител на първи награди в множество литературни конкурси – през 2009 г. става най-младият лауреат на конкурса „Рашко Сугарев“; учи философия във Виенския университет и на пазара вече е първата му издадена стихосбирка „Никол слиза по стлбите“, с редактор Георги Господинов;
  • Стефан Николов – с публикации на редица места, като сп. „VICE“, „виж Бургас“ и др.; редовен четящ на литературните четения в Сохо и Арт хостел; с награда от София Индипендънт Филм Фест за текст; с популярен блог, остро перо и чувство за хумор, което не е по вкуса на всеки, но си заслужава слушането.

poets-02-EDIT

 

От ляво надясно: Димитър, Иван и Стефан

За всички четящи долните редове трябва да предупредим, че преди това интервю токът в офиса спря, а диктофона отказа да записва. След няколко дни долуподписаният автор получи акт за сто лева, а последвалите писмени отговори бяха многократно губени… и намирани!

С риск за менталното ви здраве и за променливата честота на късмета ви, вижте какво ни казаха Стефан, Иван и Димитър за литературата, музите, писането и за това, колко точно значи да си постигнал всичко. Нямахме звук, защото това да пишат, ги следва навсякъде. А вие метнете сол през рамо, завържете черните котки в квартала и се насладете.

Stash!Здравейте, представете се за протокола и за аудиторията.

Иван: 30-годишен човек, който се чувства най-удобно в литературата. Сивито ми също е дълбоко увредено от това, че съм писател. Извън факти, свързани с писането ми, в него няма почти нищо друго.

Стефан: Аз съм Стефан Николов или пък Стефан Икога, де да знам. Роден съм в София, двадесет и тригодишен. Мъча се да пиша.

Тук е нужно да направим огромната вметка, че Стефан колекционира некролози и живее с Тома Марков. За първото го подозираме в надвисналото над този материал проклятие, а за второто може само да му свалим шапка. Некролозите не са каквито и да е, както той изрично подчертава, а смешни и нелепи. От рода на последния сниман, който е с покойния Гъзаро. На него човекът е по къси панталонки, а на снимката за фон е сложен изкуствен мост, правен на фотошоп. На друг, името на жената било Безистена, а със скоби било добавено (Тенка). Това е малко черно дори и за нас, но на Стефан му отива. Ние искрено му се извиняваме, че звукът отказа и не можахме да предадем дословно, колко много се смяхме на този разговор. Обещаваме, че следващия път, с червен конец на ръката и китка здравец, ще опитаме пак!

Димитър: Димитър Ганев, на 21 години, от София. В момента студент във Виена.

poets-05St!Кога започнахте да пишете и защо?

Иван: Започвал съм да пиша много пъти. Като малък – истории за котки, индианци. Имах период на фантастика. После като тийнейджър – под влиянието на Томас Ман, Херман Хесе, Франц Кафка, исках да напиша голям роман, но все не ми се получаваше. Като студент написах първия си разказ във връзка със следването си. Трябваше ми литературен текст, в който да има повечко негация, така че се изхитрих и написах разказ. После се опитах като поет. Видях, че не ставам. В един момент литературата започна по някакъв начин да ми се случва, но съм много самокритичен и не се самозалъгвам. Предстои ми да се уча още много. Това е един процес, който никога няма да свърши.

Димитър: Като малък, не помня защо.

Стефан: Започнах да пиша (може би в четвърти-пети клас) роман, вдъхновен от Диабло 2 (всички избухват в спонтанен смях). Написах около  четири страници. И от тогава все се опитвам да започна да пиша, защото ми се пише. Не съм усетил, че съм призван да правя точно това, но в крайна сметка така се получава. (Следват още редица шеги, че Стефан се чувства най-странно и не на място, защото е тук с писатели, издавали книги и не може да си обясни защо го замесваме с „успелите“ му колеги)

St!Мислите ли, че българската литература е във възход в момента и какво ще кажете за всички литературни четения и събития, които се организират около нея?

Стефан: Българската литература е във възход, да! Без това да звучи успокоително. Появяват се все повече млади пишещи хора, като това не включва ширещата се графомания, която дори мен е понесла на крилете си. Говоря за ерудирани, млади, завършени писатели, които се надявам да пазим, като ги четем.

Иван: Без никакви съмнения – да, във възход е. Организират се четения, които си имат своите публики. Участвах преди два месеца в едно четене в Сохо, което ме изненада много приятно. Беше пълно с млади хора. Нямаше дори микрофон, но това не беше проблем. Това беше една от най-добрите публики, пред които съм чел.

Димитър: Има раздвижване, все повече хора четат и посещават литературни събития.

poets-08

St!Българските автори конкурентноспособни ли са спрямо западната литература?

Иван: Конкурентносбособни са, но тук нещата са по-сложни и човек трябва да бъде повече неща. Тук няма агенти. Няма кой да се грижи за теб. Трябва да си извоюваш всичко сам. Дори когато го извоюваш, не ти става по-лесно, защото пазарът е малък и продажбите не са кой знае какви. И все пак в последните години у нас се появяват все повече автори, за които може да се каже, че са на световно равнище.

Димитър: Някои да.

Стефан: Ако говорим за българския пазар, да – конкурентно способни са. Иначе нямам представа. Може би някои от тях.

St!В едно стихотворение на Тома Марков се казва: 

Но в Рая няма нищо за пиене,
как намират сили да се справят тогава?
….
Не им трябва пиене там, те
се нуждаят от това само тук, на земята,
за да могат да лягат от време на време
върху тротоарите – без никаква тъга…“

В тази връзка има ли нужда талантът от допълнителни стимуланти, които да му дават заряд, да са двигателят на писането и творенето?

Стефан: Всеки има нужда от своите стимуланти. Важно е на какво гориво ти работи двигателя. Ако говориш за наркотици, напълно ги оправдавам, стига да водят до хубави текстове.

Иван: Единственият стимулант са чувствата. Няма по-добър стимулант от тях.

Димитър: Зависи от таланта, няма как да обобщим.

poets-06St!Когато става въпрос за любовта, за музата, трябва ли да я има, за да се създаде нещо? До колко са автобиографични любовните неща, които пишете?

Иван: Трудно е да се каже. Все пак това е литература. Те са много дълбоко автобиографични и в същото време не са.

Стефан: На мен всичките ми неща са автобиографични, не мога да избягам от това. А музата е наложителна, разбира се, но начинът, по който вдъхновява често остава неразбран от мен. Това, че съм влюбен не значи, че ми се пише за любов. Не е задължително да имам момиче, което обичам, за да пиша за момиче, което обичам.

Димитър: Не е задължително да я има, но е хубаво. И при мен всичките ми неща са в известен смисъл автобиографични, най-вече заради това, че аз съм ги писал.

St!Това беше добро и доста логично. А може ли да се изкарват пари от писане в България и бихте ли писали за сериали и по-комерсиални проекти?

Иван: С литература у нас е изключително трудно да се изкарат пари. Малцина са тези, които съумяват да го правят и няма смисъл да изреждаме за пореден път имената им. Бих писал за сериали и за комерсиални проекти, защото това е добър начин човек да изкарва парите си с писане. А това именно е едно от малкото неща, които мога да правя добре.

Стефан: Могат да се изкарват пари от писане в България. От художествена литература сигурно печелят трима души в България, но пишещи хора могат да си изкарват парите с писане по много различни начини.  Бих работил по сериал, ще се радвам дори. Както и в бакалия, общо взето, търся си работа.

Димитър: Могат да се изкарват, да. Бих писал по-комерсиални проекти.

St!Преди да потърсим дружно работа за Стефан кажете ни какво се случва с вас в момента, кои са най-новите ви проекти?

Стефан: Случки. Пиша, опитвам се да бъда прочетен по различни начини и все още ми е интересно. Не съм се кротнал, може би ‘щото не съм издавал нищо и ми е готино всеки път, като мой текст стигне до някъде. Сега например ще пратя текст за „Пощенска кутия за приказки“ на Гери Турийска.  На нея ще пратя най-новото ми нещо, нали питаш за него.

Иван: Очаква ме нов роман, когато успея най-сетне да го завърша. В началото на следващия сезон пиесата миИзвънземното“ ще бъде поставена в Камерен театър „Възраждане“. Ще се опитам да се включа в един проект с една драматизация, за която не искам да говоря в детайли все още. Пиесата ми „Очите на другите“ вече е преведена на унгарски и се надявам нещо да се случи и там. Има и други неща, но колкото и да изглежда, че се случват много неща, скоростта, с която се случват е доста бавна и човек трябва да има зверско търпение и надежда, че нещата най-сетне ще се наредят.

Димитър: Преди един-два месеца издадох дебютната си стихосбирка „Никол слиза по стълбите“ – ИК „Жанет 45“, редактор Георги Господинов, това е най-новото.

poets-07St!: Чувствате ли се успели и каква е вашата формула за успеха – сентенцията ви за преминаване през живота?

Стефан: Ами, аз имам 11-то място в конкурса за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян и мисля, че вече съм постигнал всичко в живота си. Рецептата ми за щастлив живот е проста – отделяй най-много внимание на нещата, които наистина ти се правят, другото е между другото.

Иван: Всички успехи в сивито ми са свързани с успехите ми като писател. За момента, може би, най-много съм постигнал в областта на драматургията, поне ако трябва да съдя по външните белези като награди от конкурси. Формулата ми е банална: всеки човек трябва да намери това, което иска да прави и да го прави. Няма друго. Това не е лесен път, но е единственият, който си заслужава.

Димитър: Не се чувствам успял. Формули и сентенции… Харесва ми позицията на късните стоици Епиктет, Гай Музоний Руф, Марк Аврелий. Или например „Намесата на боговете“ от Кавафис: „Сега ще се случи това, после друго…

St!След късните стоици, питаме кое е най-якото нещо, което сте писали и кое – най-трудното?

Иван: Най-трудното е романът, който поради различни причини вече, се бави прекалено дълго време. Иначе съм много доволен от пиесата си „Извънземното“. Мисля, че в тази пиеса успях да направя най-много, в смисъл на пиеса с по-класическа структура, където информацията се поднася малко по малко. Действието е разделено на сюжетни ходове и постоянно се опитваш да държиш публиката в напрежение.

Стефан: Аз около две седмици след като напиша нещо и вече го мисля за безсмислено, та най-якото ми нещо винаги е последното, което съм написал.

Димитър: Най-много си харесвам нещата, които още не съм написал. 

St!: Като за финал на нашата дълга и драматична журналистическо-поетична одисея, кажете ни какво е поезията?

Иван: Поезията не е „какво“. Поезията „е“. 

Димитър: Естественото развитие на езика.

Стефан: Поезията е пич.

Логическа развръзка: На тръгване Стефан ни обучава как се прегръща и защо една прегръдка е чудесна, а друга – глупава. Ние пък след като разбрахме, че „има само поезия, която чувстваш и поезия, която не чувстваш“ (Иван Димитров), оставяме поетите с техните си музи, защото всъщност това е единственото, от което се нуждаят.

poets-01

Повече за танцуващите с букви ще намерите на:

Стефан Икога – http://stefanikoga.blogspot.com/
Иван Димитров – http://textisworld.blogspot.com/
Димитър Ганев – http://www.litclub.bg/library/nbpr/dganev/index.htm

Автор: Михаела Самарджиева – Ми
Фотограф: Вилислава Чорбаджийска

Тагове: , , , , , , ,

4 мнения

  1. калин терзийски казва:

    Чудесно, весело. Само така!

  2. Tома Марков казва:

    Драга, ако глупостта можеше да лети, ти щеше да си БОИНГ.

    • Драгомира Илиева казва:

      г-н Марков интервюто е чудесно, може би познавате авторката, а може би не, но тя не е фокусът на това интервю, а авторите. Може би ако вие бяхте свествен писател щяхте да бъдете в този материал и ако не да летите като БОИНГ поне да пишете нещо, но за вас никъде не се говори доста тъжно…..

  3. известен казва:

    ако деградирането можеше да бъде литература Тома щеше да е Хемингуей минимум хахахахах

Оставете мнение


Nice Theme

Nice Theme
WordPress Themes