Директно в джаза с проекта „Jazztory“

Интервюта, Култура — От на март 6, 2014 в 18:40

„Не отидеш ли в един малък, опушен джаз клуб и не видиш ли тези хора как свирят… всъщност нищо не можеш да разбереш за тази музика“. Един разговор „в джаза“ с барабаниста Боби Петров.

–––––––––

Сещате ли се за американската звукозаписна компания Chess Records, която преди много години се намираше в Чикаго, Илинойс, и чиято история стои в основата на филма „Cadillac Records“ от 2008 г.? Мястото, обединяващо в едно имена като Ета Джеймс, Ролинг Стоунс, Мъди Уотър и което е определяно като „най-великият американски блус лейбъл“ за всички времена. Сещате ли се, а?

Ние се сетихме. Сетихме се за великите години на блуса, за бърбъна, китарите и за това как собственикът на компанията е подарявал по един кадилак на всекиго от изпълнителите си, когато песента му стане хит. Не може да ви обясним защо, но се сетихме за това точно на 5-ти март, докато пътувахме в един не много кадилакоподобен автобус (№ 260), за да се срещнем с приятен джаз музикант, за когото годините на живата музика не са отминали безвъзвратно.

За него и за още неколцина, които не са блусари (но могат да бъдат!), музиката е единственият стимулант от сутрин до вечер. По-точно джаз от сутрин до вечер. Те са подвластни на този вид стимулиране от около година насам и, честно да си признаем, им се получава доста добре! Ако още не сте наясно за какво ви говорим, веднага ви изсвирваме на пианото, подкрепяйки го с тромпета, че става въпрос за джаз проекта „Jazztory„.

Jazztory-cover

Jazztory представлява чудесна хрумка, зародила се в главата на барабаниста Боби Петров, след като се върнал от странство. Проектът всъщност е серия от тематични джаз концерти, които ни представят портрети на велики джаз музиканти, в които едновременно се свирят парчета на имена като Чарли Паркър, Джон Колтрейн, Джо Хендерсън и Били Холидей, но се пускат и филмчета – в зависимост на кой музикант е посветена свиренката.

Jazztory-05Така, освен че слушаме музика „максимално близка до оригинала“, както Боби подчертава, добиваме и цялостна представа за изпълнителя. Тази наслада за ушите се случва вече доста време в столичното Studio 5. Освен като портретни тези лайв сешъни, могат да бъдат определени и като похвални, защото до момента са били посветени на: Чарли Паркър (Jazztory I), Бъд Пауъл (Jazztory II), Джон Колтрейн (Jazztory III), МакКой Тайнър ( Jazztory IV), Арт Блейки (Jazztory V) и т.н.

Няма да изброяваме повече, защото не искаме да ви потискаме, ако случайно сте изпуснали всичко това. Все пак ще ви дадем възможност да се поправите. Предстои поредното издание на Jazztory и този път портретно и музикално ще бъде обрисуван великият Чет Бейкър.

„Jazztory – Chet Baker ще се състой на 9-ти март, неделя от 21:30 ч., в Studio 5 (от задната страна на НДК). По време на събитието Чет Бейкър – в цялата му прелест с музикални изпълнения от всички периоди на кариерата му, ще представи тромпетистът и вокалист Мартин Ташев. Ще видите също и части от филм за Бейкър по сценарий и режисура на Брус Уебър, с номинация за Оскар през 1988г.

След цялата тази информация и преди да ви оставим да се джазохолирате в неделя, чуйте какво ни каза Боби Петров за проекта, музикантите част от него и за това защо джаза трябва да го има по-често.

Jazztory-02Stash: Ние сме Stash, а ти?

БП: Аз съм Борислав Петров, на 34 години, свиря на барабани от около 20 години. 

St!: Разкажи ни малко повече за проекта „Jazztory„.

БП: Проектът започна преди една година. В края на миналия януари се състоя първата презентация. Това по същество са джаз концерти, но специалното в тях е, че са замислени като музикални портрети. Всеки един концерт се фокусира около един артист – най-често от великата ера на джаза. Първата презентация решихме да е посветена на един човек, който всъщност е променил музиката завинаги – това е Чарли Паркър. Той е създател на подстил в джаза, който е един изцяло нов език на импровизация.

St!: Как се роди идеята за тази серия концерти?

БП: Идеята беше моя. Аз живях в Холандия 10 години и там завърших музикалното си образование. Преди това тук бях барабанист на група Сленг и с мои приятели повлякохме крак, така да се каже, да се прави джаз с етно елементи. Така създадохме групата с етно джаз фюжън звучене Brainstorm. Ние бяхме инжекцията в тази посока, разбира се следвайки стъпките на Теодоси Спасов и Антони Дончев, които правеха вече подобни неща, още 70-те години. Когато се прибрах в България, а и още преди това, исках да направя подобно нещо, за да може хората тук да научат повече за джаз музиката. Както знаете, у нас, заради един режим, продължил 45 години, най-хубавите години на джаз музиката останаха някак си нечути и невиждани в България.

Jazztory-03Великите джаз музиканти нямаха шанса да дойдат и да свият тук. Някои от тях са дошли до близки страни карто Унгария, Полша, Сърбия дори, но така и не са свирили у нас. Затова в България хората имат много малко, не информация, защото сега информация има навсякъде, но много малко жив досег до подобно нещо. Самият аз се убедих, че тази музика трябва да я преживееш на живо и то в малко пространство, не в голяма зала. Не отидеш ли в един малък, опушен джаз клуб и не видиш ли тези хора как свирят на ей таков разстояние, на което си говорим в момента, всъщност нищо не можеш да разбереш за тази музика. Защото това, което тези изпълнители правят е един спонтанен диалог, който се случва на сцената и цялото нещо е изключително енергийно.

St!: Чак на нас ни се дослуша вече! Но кажи ни кои музиканти са включени в проекта и как избираш кой точно да участва в него?

БП: Идеята, когато се правят тези музикални портрети, е да пресъздам атмосферата на тази музика. Тоест да я доближа максимално до оригинала. Затова се опитваме да пресъздадем оригиналните ансамбли, с които тези хора са били известни, оригиналните аранжименти. Всеки път, когато правим презентация, групата варира, защото някой път е квинтет, друг път трио, всеки път са различни комбинациите.

St!: Имате ли намерение с тези презентации да излезете извън София?

БП: Да, сега за пръв път концерта за Чет Бейкър ще се представи в Пловдив, в Bee Bop Cafe. Това е чудесно заведение, което направиха едни приятели музиканти, така че ще представяме и там.

St!: Какво да очакваме на 9- ти март от шоуто?

БП: То ще е за Чет Бейкър, един от големите бели звезди на тази музика. Той започва да твори през 50- те и живее чак до 88- ма година и е известен колкото с пеенето, толкова и с тромпета си. Имах щастието да разбера, че в България има едно момче, което свири на тромпет и пее еднакво добре и това е Мартин Ташев. Той участва и в доста популярни латино групи в България, вокалист е на група „Тумбаито“ на Калин Вельов, свири и с бенда на радиото, както и на редица други места. Така, че той е най-подходящ, защото може да направи и двете- да свири и да пее, максимално близо до стила на Бейкър.

Jazztory-04

St!: Според теб има ли у нас сцена и публика за подобен тип „бутикова музика“, която не е за всекико?

БП: Хората в България смятат, че няма публика за определени неща, но всъщност това не е вярно. Истината е, че не им се предлагат достатъчно такива неща. Според мен има едно отваряне напоследък и смятам, че когато хората станат по-информирани и им се предложи по-качествен продукт, направен със старание и любов най-вече, те се отварят към него. Хубавото на тази инициатива е, че тя е всеки месец различна и хората могат да се върнат и да чуят нещо друго. По принцип джаза е такава музика, която не може да бъде за всекиго. Няма как да е за всекиго. Не бих казал, че джазът изисква образование, но определено изисква една малко по-голяма информираност. Нещата са малко по-комплексни. Точно затова и правим тези проекти по-различни, за да въвеждаме хората в контекста, в културния контекст. Джазът е една висока емоция, не е просто правене на шум.

Stash: Кажи ни за финал, какво е музиката за теб и как би зарибил хората да дойдат на 9- ти? Какво би им казал, за да го направят?

БП: Бих им казал, че Чет Бейкър е един от най-енигматичните изпълнители за времето си. Още, когато се появява на музикалната сцена, той става любимец на всички. Личното му присъствие и свиренето му са били много завладяващи и Jazztory-01хората буквално са изпадали в захлас по него. Половината от женската публика се е влюбвала в него, до живот. Неговото пеене и музика не звучат претенциозно, но ако се заслушаш по-дълбоко ще видиш, че в това се крие огромен талант.

Тази презентация на 9-ти март ще представи този уникален стил на Чет Бейкър, при който пеенето и свиренето на тромпет са едно и също нещо. Просто няма разлика. Той изразява себе си чрез двете неща и всичко се припокрива. Така, че ще представим най-хубавите му композиции – тези, с които е най-известен. Както и певческите, така и инструменталните. Ще представим голямото му разнообразие от формации, които е имал. Квинтет, трио, дуо, всичките варианти, в които той се е представял. Така че се очертава да бъде адски интересно.

А за музиката – тя е нещото, в което дълбоко вярвам като изразно средство. Много се забавлявам, но в същото време я взимам много насериозно и концентирано и усърдно работя над нея, защото искам да се изразя чрез музиката, по най-добрия начин, по който аз мога. Говорил съм си с мои приятели музиканти, че ние сме едни от най-големите късметлии, защото може да правим всеки ден това, което не просто обичаме, а това, което обожаваме!

–––––––––

До момента в проекта „Jazztory“ са участвали музиканти и изпълнители като: Димитър Льолев, Роко Захариев, Любо Цанев, Борис Таслев, Димитър Карамфилов,  Янив Нахум, Мищо Йосифов, Петър Момчев, Шибил Бенев, Виктория Кирилова, Андрония Попова и др.

Напомняме: „Jazztory – Chet Baker“  – на 9- ти март, неделя, от 21:30 ч. Мястото е Studio 5, НДК.

Ще ви чакаме там, а за за нетърпеливите да научат още, предстои „Jazztory IX: Оскар Питърсън„, на 13- ти април с музикантите: Ангел Заберски, Борис Таслев и Боби Петров.

Автор: Михаела Самарджиева – Ми

Тагове: , , , , , , , , ,

0 мнения

Бъдете първият, оставил мнение!

Оставете мнение


Nice Theme
WordPress Themes