Stash! – интервю с Joe Nice (САЩ) / Stash! – interview with Joe Nice (USA)

Интервюта — От на февруари 27, 2014 в 12:40

Американският посланик на дъбстепа Joe Nice пристига за втори път у нас! Повод – за разлика от предното му гостуване през октомври 2013 г., не е ничий рожден ден, а балканското му турне! То е организирано с помощта на най-успешния дъбстеп/бас лейбъл в България – Platform, и ще включва мероприятия в общо 5 държави от Балканския полуостров.

За човек с неговите размери (в професионалния смисъл на думата), Joe доста трудно намира време за интервюта. Но веднъж поел ангажимент от подобен характер, той не е пестелив откъм думи! Повярвайте, да отговаряш на близо 20 въпроса и то ръчно, чрез телефонния си апарат, не си е шега работа.

Както споделихме вече, Joe Nice е един от основоположниците на дъбстеп течението в САЩ. Още миналия път – на живо – успяхме да си поговорим за неща като това, как се приема стилът в Щатите, как се е зарибил самият ни гост по него и какво би правил един ден, ако популярността на жанра отшуми.

От интервюто ще научите още кое е любимото на всички времена парче на Joe, какви са родословните му корени и какви са 12-те неща, които е научил той по време на кариерата си като „vinyl only“ диджей. Други интересни неща ще намерите по-долу.

joe-nice-balkan-tour

Stash!: Ей, Joe, как върви? Най-накрая успяхме да осъществим това интервю, а?

Joe Nice: Да, а и идвам отново!!!

St!: Представи се на читателите ни набързо – разкажи ни малко за личния и професионалния си жовт. Какво е музикалното ти минало и в какъв момент от него дъбстепът чука на вратата на кариерата ти?

JN: Роден съм в Англия, родителите ми са от о. Тринидад, Тринидад и Тобаго. Преместили сме се в САЩ, когато съм бил на 2 г. Баща ми свиреше в една банда (на традиционните за родното му място метални барабани) стилове като калипсо, сока, реге… Това е звученето, с което съм израстнал.

Майка ми харесваше соул музиката от ’70-те и ’80-те години. Аз, от своя страна, като чедо на ‘80-те години, си се кефех на хип хоп, разбира се, а също така и на попикони като Prince и Michael Jackson. Около 1999-2000 г. за първи път чух популярния британски жанр, произтичащ от геридж стила. По онова време търсех нещо по-тежко, нещо, доближаващо се по-скоро до регето и дъб звученето. Дъбстепът най-добре отговаряше на тези характеристики и така той навлезе в живота ми.

St!: За тези, които не са особено запознати с името ти е нужно да споменем, че именно ти си човекът, който лансира жанра в Щатите. В този контекст, спомняш ли си някой по-специален човек, парче или дори случка, която да е била основен проводник, така да го наречем, на срещата ти с дъбстепа?

JN: Един от ключовите моменти беше този, когато за първи път, след толкова много години, заминах за Англия. Прекарах няколко дни в Лондон и тогава посетих FWD>>. Тогава именно беше първият път, когато чух дъбстеп на голяма, истинска саундсистема. На следващия ден бях поканен в шоуто на JDaFlex в едно от студиата на радио BBC.

Видях как практически се реализира една радиопрограма. Няколко месеца по-рано аз самият бях започнал с моите интернет предавания и тогава си мислех, че знам и разбирам всичко. Та след посещението ми в BBC осъзнах вдействителност колко време и подготовка са нужни за поддържането на подобно нещо. Това, което научих през тази вечер, се запечата завинаги в съзнанието ми. Това е и причината, поради която аз провеждам моите предавания по начина, по който ги чувате.

Друг изключително важен момент е датата 8 юни 2002 г., по време на фестивала Starscape, в Балтимор. Имаше британска инвазия от изпълнители и лайнъпът беше зверски – Zed Bias, Oris Jay, J Da Flex… Но Hatcha беше наистина човекът, който ме зариби по дъбстепа. От гледна точка на музиката, през тази нощ, той сякаш беше на друга планета. И това 1000% му се е случило в живота единствено тогава!

St!: Ти самият си от Балтимор, най-големият град в щата Мериленд. Как се развива дъбстеп сцената там (и като цяло в Америка)? Срещат ли се много ентусиазирани крюта, които да се опитват да поддържат реномето на стила и да го бутат напред?  

JN: Дъбстепът в тази част на Щатите никога не е бил толкова развит! Има страшно много крюта, които се грижат за това: Reconstrvct от Ню Йорк, Deep Sessions и Computer Age от Уошингтън, Native Frequencies (Филаделфия), Church (Ню Орлиънс), Too Future (Лодърдейл), Mad Classy (Остин), Ritual (Сан Франциско), SubMission (Денвър), Deep and Smog (Лос Анджелис). В Канада също има много подобни крюта! Няма как да забравя братята и сестрите ми отвъд северната граница! Винаги супер много се забавлявам там! 

St!: Занимаваш се с диджействане от доста време – от около 2001 г., а уменията ти са ти създали репутация на професионалист. Кое според теб е основното нещо, което си научил през всичките тези години на практикуване?

JN: Научих следните неща:

1. Продължавай да практикуваш професията. Продължавай да се развиваш.
2. Никога не приемай полети преди 7 ч. сутринта.
3. 45 минути дрямка е много по-добре от безсънна нощ. Усъвършенствалал съм техниката на бързото заспиване.
4. Винаги бъди готов за всичко, защото всичко може да се случи… А обикновенно и се случва.
5. Винаги извършвай саундчек. Винаги.
6. Никога не се вълнувай прекалено много преди участие. Случвало ми се е преди. Адреналинът ми се повишава около 21 ч., а по програма трябва да започна в 12 ч. 30 минути след началото съм направо скапан, умирам за сън. Затова пестете тази енергия за шоуто!

Photographer

7. Винаги благодарете на хората, това е важно. Ако можете да кажете „Благодаря” на няколко езика, това е още по-голямо преимущество.
8. Винаги се старайте да направите добро впечатление. Обикновено винаги има някого, който ме вижда за първи път. Аз искам този първи път да е запомнящ се… И то в положителна насока.
9. Ако някой ви помоли да се снимате заедно или да му дадете автограф – направете го. Това може да ви се струва незначително, но за отсрещната страна е голямо събитие.
10. Никога не привиквайте към комплиментите. Приемайте ги, но не свиквайте с тях.
11. Давайте на хората, това, което искат.
12. Нервността често е надценявано състояние. Това е само хабене на енергия. Ако си наясно с работата си, няма място за нервничене. Бъдете себе си.

St!: Можеш да издадеш наръчник със „Съветите на Joe Nice”, хаха. Но кажи ни нещо друго, гледаш ли също толкова философски на въпроса относно популярността на дъбстепа, която неминуемо – рано или късно, ще JoeNice_Pic_4отмине. Замислял ли си се в подобна ситуация, ти какво би направил? Смяташ ли, че би могъл да се преориентираш към някой друг стил?

JN: Честно казано не съм се замислял. Но ако един ден ерата на дъбстепа залезе, едва ли бих имал проблем с това. Мога да се радвам единствено, че е било забавно преживяване. Нямам за какво да съжалявам.

St!: От толкова години се занимаваш с диджеинг, а все още продължаваш да пускаш само на винили. Имало ли е моменти, в които си си казвал: „Май е крайно време и аз да започна да пускам на плейъри, с помощта на различни софтуерни програми и пр.?”

JN: Обожавам да пускам на плочи! Лично за мен диджейлъкът е създаден да функционира по този начин. Така го усещам най-правилно. Не подценявам и не омаловажавам никого от артистите, които използва други техники. Просто подобни неща не са за мен.

St!: Разкажи ни малко за Sub FM и за предаването, което водиш там.

JN: След като години наред водех своя собствена радиопрограма, бях помолен да започна предаване в Sub FM. Там съм от малко повече от година и смятам, че нещата се получават много добре. Шоуто се излъчва всеки втори четвъртък от месеца. За последните две години финиширам на второ място за най-добро радиопредаване и за най-добър диджей в конкурса на Dubstepforum.com – Dubstepforum Awards. Вече се целя към първа позиция!

JoeNice_Feb2014_CoverShow_SubFM by Joenicedj on Mixcloud

Когато Joe въвежда „чатстаята“ в предаването си, той не предполага, че хората ще реагират толкова позитивно на възможността да комуникират един с друг по веме на шоуто. Той разказва как, когато пуснел някое яко парче, винаги пишел: „Пет за превъртането му!”, където „пет” не означава нищо повече от цифрата 5 – в най-буквалния ѝ смисъл.

joenice-5St!: Кажи ни, как започна всичко с „петицата” („5”)? 

JN: Преди няколко години, по време на едно от моите предавания, непреднамерено приканих хората да ми напишат „5”, за да пусна още веднъж трака, който вървеше. Казах им: „Дайте ми пет, за да го превъртя отначало!“ като очаквах те да напишат „пусни отначало”. Вместо това те започнаха да пишат цифрата 5. Останалото е история.

Но границите на „петицата“ преминават отвъд виртуалното пространство и така тя се пренася и на сцената, оставяйки запазенатамарка на Joe Nice.

St!: Няма начин да не те попитаме и за дъбплейтите ти1, кажи ни как точно стават нещата. Хората ти пращат музика и ти след това я правиш на дъбплейт или…? Много ни е любопитно как се извършва самият процес.

JN: Хора, които продуират ми изпращат своя музика във „.wav” формат. Аз препращам файловете на човека, който отговаря за изрязването на плочите (Оскар от Turnstyle Records). Той ми праща сметката чрез PayPal, аз плащам и си получавам продуктите след няколко дни. Щеше ми се да разполагам с по-интригуващ отговор, но това е действителната процедура!

St!: Миналата година пуска на Outlook Festival, как ти се стори там? 

JN: На Outlook беше много яко! Бих го определил като сетивно пренасищане. Целият ивент беше много повече от това, което съм си представял някога, а това говори много. Времето. Плажът. Фестивалът. Направо рай.

St!: Освен фестивала, кое е другото ти най-запомнящо се мероприятие за миналата година?

Другото ми най-запомнящо се участие… Беше всъщност в началото на тази година – в Отава, Канада. Мястото беше непознато и ново за мен, а и това беше първият ми гиг за 2014 г. (първият път винаги е запомнящ се!)

St!: Ти си дългогодишен диджей, но пробвал ли си някога да продуцираш собствена музика? Ако да, какво беше чувството и как звучеше тя?

JN:  Все още работя върху някои неща. Въпреки това, моята страст е живото участие. Все още не съм намерил моят стил.


St!:
Имаш забележителна – и като съдържание, и като обем – музикална колекция. Можеш ли да посочиш някой денс и някой не-денс изпълнител, продуцент или дори лейбъл, на който се кефиш?

JN: Много се кефя на новия албум на Robert Glasper – ‘Black Radio 2. Напоследък слушам доста и Tuomo, а настроението, което провокира последният албум на Gretchen Parlato е направо уникално. 

JoeNice_Pic_5St!: Има ли някое дъбстеп парче, което можеш да посочиш като най-любимо?

JN: Само едно? Уау, не мога! Нека бъдат петте ми най-любими:

  1. Mala – ‘Conference
  2. Skream – ‘Midnight Request Line
  3. Benny Ill & DJ Hatcha – ‘Highland Spring
  4. Wookie – ‘Down On Me
  5. Artwork – ‘Red

St!: И все пак се побра в границите на нормалното, хаха. Невероятно е, че ще успеем да те чуем за втрои път у нас! На миналото ти посещение (на 11-ти октомври по случай втория рожден ден на Platform) си прекарахме доста яко, а? Я, ни кажи, като за последно, какво да очакваме този път от теб (на 2-ри март, в Пловдив)?

JN: Вторият път винаги е по-добър! Може да очаквате още по-яка музика, въобще повече от всичко! Нямам търпение!

St!: Какви са плановете ти за 2014 г.?

JN: Повече участия в Европа и изобщо из целия свят. Също така може да очаквате и собствения ми лейбъл GourmetBeats. Това е за сега!

St!: Благодарим ти, че ни отдели от времето си, беше доста изчерпателен. Нямаме търпение да се видим отново!

JN: Моля, заповядайте по всяко време!

JoeNice_JUNE_2013_SubFM_GourmetBeats by Joenicedj on Mixcloud

Линк към събитието в Пловдив: https://www.facebook.com/events/661811050528053/

Повече за Joe Nice ще намерите на:

Official sitehttp://www.joenice.net
Twitterhttp://www.twitter.com/joenicedj
Facebookhttps://www.facebook.com/JoeNiceDJ
Mixcloudhttp://www.mixcloud.com/joenicedj/ 

–––––––––––––

Под понятието „дъбплейт“ се разбира ексклузивна версия на част от музикално произведение – обикновено презаписана от даден изпълнител за даден диджей, селектор или продуцент. Дъбплейтът е основно използвано средство в т.нар. „sound clash“-ове, или музикални „сблъсаци/битки“, като същевременно е и съществен елемент от реге индустирята. Типичен пример за дъбплейт е версията на „No, No, No (You Don’t Love Me)„, записана от Dawn Penn за няколко саундсистеми в началото на 90-те години на миналия век. В дъбплейта записан за Saxon Studio International Sound System думите „No, no, no, you don’t love me…“ са заменени с „No, no, no, can’t test Saxon„, с цел да подчертаят неизмеримата мощ на „звуковата“ система. 

Тагове: , , , , , , , , , , ,

0 мнения

Бъдете първият, оставил мнение!

Оставете мнение


Nice Theme

Nice Theme
WordPress Themes