OUTLOOK Festival 2012 – галерията на Емил Казаков (by Emil Kazakov) (обновена)

Галерия, Интервюта, Събития (минали) — От на февруари 27, 2013 в 13:14

OUTLOOK Festival 2012 през обектива на на Емил Казаков и през погледа на още няколко свидетели. Кадри и мнения, които ще се опитат да провокират по-голям интерес от страна на българската публика догодина.

От екипа на Stash! решихме, че е неподходящо да пишем патетични излияния под формата на ревю за мероприятие (музикалният фестивал OUTLOOK, Хърватя), на което дори не сме присъствали лично. Затова сметнахме за най-удачно да проведем кратко проучване, което целеше да изследва мнението на няколко наши приятели – свидетели на тазгодишното издание на OUTLOOKКакто може сами да видите, анкетната карта е съставена единствено от отворени въпроси, на които помолихме участниците да посочат отговори, максимално доближаващи се до тяхното мнение. Длъжни сме да предупредим, че анкетата не е официална, което ще рече, че не е пряко свързана с организацията на фестивала.

1.      Stash!: Твоето име.

Стефан Величков

Емил Казаков

Ахинора

Емил Борисов

Марина Патино

Том П.

Ани Първанова

Мат Престън

 2.      St!: Кое беше нещото, което те накара да изминеш всичките тези стотици километри до гр. Пула, Хърватя, и да лишиш стомаха си от жизнения процес хранене в следващите два месеца (поради дефицит на парични средства)?

Стефан Величков: „Outlook 2011 е равно на най-добрите ми 4 дена през иминалата година. Това беше и причината да отида пак. Музиката, хората, контактите…”

Емил Казаков: „Главната причина да замина за Outlook е страстта ми към този тип музика. От известно време снимам подобни музикални събития в България, с цел да документирам развитието на този тип култура у нас и ми се искаше да отразя нещо по-мащабно. Едва ли щеше да се намери нещо по-подходящо от Outlook за тази цел. Хем да си „свериш часовника с останалите“, хем да се позабавляваш. Натрупаният опит в това отношение е безценен.”

Ахинора: „Малко над 1 000 км. са, но причината е същата като тази през изминалата година – МУЗИКАТА! И от нищо не се лишавам, защото знаех откакто си дойдох миналата година, че ще отида пак, а времето е предостатъчно да си направи човек сметката. Дори да не си ходил досега винаги можеш да видиш line-up-a, който излиза официално още през февруари/март месец, за да решиш, но всъщност и това няма значение, защото с всяка година става все по-добре.”

Емил Борисов: „Това, че миналата година бях пак там и останах жестоко впечатлен от един фестивал от съвсем друго измерение. Храната на хърватите също я бива, стига дефицит! Километрите са 1000 близо.„

Марина Патино: „На фестивала отидох, защото от една страна  бях ангажирана като диджей, а  от друга – за да се забавлявам, да се срещна с приятели и, разбира се, да изляза от САЩ.”

Том П.: „Инстинктът.”

Ани Първанова: „Преживяването ми от миналата година. Музиката. Мястото. Хората. Миналата година пък отидох само заради музиката и хората.“

Мат Престън: „Основната причина беше, че бях букнат да пускам.”

3.      St!: По скалата от 1 до 10, как оценяваш цялостната организация на фестивала?

Стефан Величков: „С 10 – фестивалът е много добре организиран, всичко е навреме. Тая година май единствените проблеми бяха, че Booze Cruise-a беше изчерпан докрай и много хора останаха навън.”

Емил Казаков: „С 10 – много добре огранизиран фестивал. По време на 4-дневния си престой нито веднъж не са ми минавали мисли от рода на: “Абе, това можеше и по-добре да го измислят“ и т.н. За 5-годишната история на фестивала, организаторите са имали възможност да „изгладят“ всичко и

до най-малките детайли, така че да направят престоя на всеки свой гост възможно най-приятен и забавен. Навсякъде има табели с информация и посоки коя сцена къде е – няма начин човек да се обърка. Баровете са достатъчно на брой и няма струпване на огромни опашки от хора. Що се касае до сцените – всички участия вървяха по програма и поне аз не съм бил свидетел на каквито и да било закъснения. Озвучението беше повече от добре, особено това във Fort Arena 1. Всички от екипа на организаторите бяха изключително любезни и отзивчиви. В това отношение искам да спомена и хората от охраната на фестивала, които успяха да си свършат работата без излишно да се натрапват на посетителите.”

Ахинора: „С 9.”

Емил Борисов: „По организиран фестивал не съм виждал досега, така че май би трябвало да е 15. ”

Марина Патино: „С 8.”

Том П.: „С 10”

Ани Първанова: „С 10. Никога досега не съм виждала толкова добре организиран фетивал. Имаше перални машини и сушилни в лагера!“

Мат Престън: „С 8,5.”

 4.      St!: По скалата от 1 до 10, как оценяваш цялостното преживяване?

Стефан Величков: „С 10 – уникално…”

Емил Казаков: „С 9 – най-добрият музикален форум, на който съм имал честта да присъствам. Имах възможност да видя Skream, Truth, Silkie и RSD на живо. Не съм и мечтал за повече от това. Открих много нови имена и определено мога да кажа, че разширих музикалния си кръгозор. Единственото, което ми развали до някаква степен преживяването беше проливният дъжд, който се изля по време на втория фестивален ден.”

Емил Борисов: „Тази година ми е към 8-9.”

Ахинора: „Croatia, Croatiaa… Цялостното преживяване е неописуемо! Нямам търпение да отида пак, а точно се връщам… същото исках и миналия септември. Това е чувство, което само някой, който наистина обича музиката ще разбере. Атмосферата на място е чудесна – никой не те занимава, не ти се натрапва, всички се забавляват и танцуват, включително артистите, хаха. Може да се окаже, че си пиеш бирата до любимият ти диджей „all of a sudden“ . ”

Марина Патино: „С 10.”

Том П.: „С 9.”

Ани Първанова: „С 9, защото миналата година беше 10. А миналата година не валеше (толкова).

Мат Престън: „С 7.”

5.     St!: Кое беше нещото, което те впечатли най-много от фестивалa?

Стефан Величков: „Няма нито един намръщен човек, всички си прекарват страхотно. Всички хора до един са там заради две неща – музиката и да се забавляват заедно.”

Емил Казаков: „Най-впечатляващото нещо от фестивала за мен беше Antisocial Entertainment Boat Party-то. Рядко можеш да попаднеш на плеяда от изявени артисти като Kromestar, Silkie, Quest, Razor Rekta, Chefal… Понеже валеше се наложи да преместят всичко на първия етаж. Въпреки, че вътре беше стабилно претъпкано, това не попречи на хората да танцуват и да си прекарат добре.”

Ахинора: „Тази година се впечатлих най-силно от това, че въпреки проливния дъжд през третата нощ и калта на никого не му пукаше, всеки знаеше защо е там и малко лошо време нямаше да развали ничий планове да се забавлява. Също така имаше повече сцени от миналата година, но нищо не беше едно в/у друго и звукът не се смесваше.”

Емил Борисов: „Миналата година най-много ме впечатли сета на Hatcha. Тази на Gemini под една малка тента с 200 човека под нея, които избухваха най-страшно! The Prototypes също бяха изнедаващо добри!”

Марина Патино: „Еуфоричното чувство, което те кара да изпитваш самата обстановка през цялото време, беше невероятно!”

Том П.: „Взаимната страст към музиката и ненаситността да се забавляваш постоянно. Нямаше го това стоене пред сцената като закован с вдигнати нависоко ръце.”

Ани Първанова: „Саундсистемата и организацията. Не съм сигурна дали имаше какво повече да се желае, просто защото съзнанието ми не може да си представи нещо по-хубаво!”

Мат Престън: „Обстановаката като цяло и прекрасните гледки, на които ставаш свидетел там.“

6.      St!: Съществува ли нещо, свързано с цялостното ти преживяване на фестивала, което

искаш да изгониш от съзнанието си?

Стефан Величков: „Не.”

Емил Казаков: „Как всяка сутрин си чистех калните кецове с четката за кенефа.”

Ахинора: „Не.”

Емил Борисов: „Да, както и миналия път – пропускането на втората вечер. Класика.„

Том П.: „Вечерта, когато бях напълно трезвен и усещах краката си умекнали като желе.”

Марина Патино: „Не.”

Ани Първанова: „Да, но няма нищо общо с фестивала.”

Мат Престън: „Продължителната болка в ушите, която няма как да те подмине с такава силна саундсистема, както и неизбежната настинка, която догонва сякаш всички седмицата след фестивала.”

 7.      St!: Какво ще кажеш на хората, които все още не са присъствали на нито едно от изданията на OUTLOOK Festival?

Стефан Величков: „Остават около 350 дни до следващия OUTLOOK. Понеже съм чувал всякакви оправдания имате време да поискате отпуска, плюс, ако всеки ден заделяте по 2.50 лв (полвин кутия цигари), след 350 дни ще имате около 900 лв., които ви оправят напълно.”

Емил Казаков: „Пичове, това са ми най-разумно похарчените пари за 2012 г. Почвайте да спестявате още от сега – гарантирам ви, че няма да съжалявате. Стефан вече каза всичко останало. „When there’s a will, there’s a way“.”

Ахинора: „Мога да им кажа само, че да си дам парите за Exit, Spirit, Elevation и последният да затвори вратата е смешно в сравнение с артистите и емоцията на Outlook festival! Нищо не ме е карало да чувствам пеперудки в стомаха и луда еуфория като момента, в който наближихме къмпинга (около който се минава, за да стигнеш сцените) първата вечер и през баса започнаха да се чуват музиката и емситата, а светлините от сцените да се виждат в небето… Хърватска е една чудесна дестинация и освен в и около Пула (където е феста) има какво да се види.”

Емил Борисов: „Фестивал, който може да промени много неща в теб… дори пола ти! :)“

Марина Патино: „Задължително трябва да е посети, заслужава си!”

Том П.: „Ще промени цялостното ви възприемане за музиката!”

Ани Първанова: „Това е най-хубаво нещо, което може да ти се случи. Всичко давам, за да съм на този фестивал. Телефони, пари, коли. Нищо не струва толкова, колкото преживяването на OUTLOOK. Ако има рай, за мене той е OUTLOOK. Този фестивал променя живота ти!

Мат Престън: „Ако обичате бас музиката и обичате да танцувате, да се забавлявате или ако сте клубохолик, то тогава задължително трябва да посетите фестивала поне веднъж в живота си. Бих каза, че щях да се изкефя на OUTLOOK още повече, ако се беше случил преди 10 г., когато все още бях голям партиманияк, отколкото сега, когато предпочитам просто да си седя на плажа.“

 

8.      St!: Твоята възраст е: 

Стефан Величков: 25 г.
Емил Казаков: 26 г.

Ахинора: 25 г.

Емил Борисов: 69 г.

Марина Патино: 34 г.

Том П.: 34 г.

Ани Първанова: 22 г.

Мат Престън: 30 г.

 9.      St!: Твоята националност:

Стефан Величков: българин

Емил Казаков: българин

Ахинора: българка

Емил Борисов: кроманьонец

Марина Патино: американка

Том П.: британец

Ани Първанова: българска

Мат Престън: британец

Всички снимки на Емил Казаков може да видите в слайдера по-долу. Приятно гледане!

Тагове: , , , , , ,

2 мнения

  1. Mila казва:

    bravo emcho mnogo silni snimki!!!!

  2. Stoio казва:

    silni snimki!

Оставете мнение


Nice Theme

WordPress Themes